„О-о! Добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си?“ – всеки помни тази реплика на безсмъртния бай Ганьо, с която алековият герой пристъпя в кабинета на видния чешки историк, който е добре познат у нас, тъй като дълги години работи в областта на просветата и културата на Княжество България.
Авторът на първата научна история на страната ни, обхващаща периода от античността до 1876 г., е роден в столицата на Австро-Унгария – Виена, на 24 юли 1854 г. Силно влияние върху неговото развитие оказва дядо му по майчина линия Павел Шафарик – голям чешки историк и славист. Именно той насочва научните интереси на своя внук към историята на славянските народи.
През 1872 г. Константин Иречек завършва Карловацкия университет в Прага и специализира история на славянските народи. Още като студент той изготвя „Книгопис на новобългарската книжнина 1806-1870 г.“, издавайки го през 1872 г. А през 1876 г. излиза на чешки и немски неговият капитален труд „История на българите“, написана въз основа на критично проучените от него извори, свързани със средновековната ни история.
След Освобождението на България от турско робство Константин Иречек е поканен от видния наш професор Марин Дринов да даде своя личен принос в изграждането на просветното дело във възобновената българска държава. През 1879 г. чехът пристига у нас и в продължение на пет години живее в България, участвайки активно в просветния и културен живот на Княжеството.
В периода 1879-1881 г. той е главен секретар на Министерството на народното просвещение, а от 1881 г. за около една година е и негов титуляр. През 1883 г. Иречек е председател на т. нар. Учебен съвет при просветното ни министерство, а на следващата година е назначен за директор на Народната библиотека (дн. Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София). Тогава е избран и за редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
По време на пребиваването си у нас Константин Иречек обикаля често из различни краища на страната, издирвайки писмени и други извори за нейната история. В резултат на тези проучвания той издава през 1888 г. своята монография „Пътуване по България“. След това написва и публикува още един труд, свързан с нашата история – „Княжество България“, който издава на немски и български език в периода 1888-1891 г. и е преиздаден през 1899 г.
По-късно, когато през 1884 г. напуска страната ни, Иречек не престава да се интересува от общественото и политическото развитие на Княжеството и непрекъснато поддържа редовна писмовна кореспонденция с най-видните представители на българската историческа наука. Като професор в Пражкия и Виенския университети той подпомага и насърчава подготовката на редица млади български историци.
През това време непрекъснато събира все нови и нови данни за своя труд „История на българите“, но не успява да го преиздаде в нов допълнен и преработен вариант поради преждевременната си смърт.
Големият чешки историк и приятел на България умира на 10 януари 1918 г. на 64-годишна възраст, оставяйки ни богато научно наследство, ползвано и до днес от българските историци, както и от поколения наши студенти.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
