Българският революционер Атанас Свещаров е Ботев четник. Той е роден в серското село Горно Броди /дн. Гърция/ на 23 февруари 1847 година.
През 1867 г. Свещаров заминава за Света гора, откъдето, през Цариград, отива в Одеса. Там той работи като хлебар, след което потегля за Бесарабия, където научава за сформирането на чета от Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Свещаров се озовава бързо във Влашко, но четата вече е прехвърлила Дунав. За да се препитава, той работи в Кюстенджа, Меджидия и др., а през 1873 година – на строящата се нова жп линия в село Кадиево, Пловдивско. През 1875 година Атанас Свещаров поема за Херцеговина, за да се включи в избухналото въстание, но е задържан в Сърбия и върнат в Румъния.
Свещаров постъпва в четата на Христо Ботев и още от слизането на четата на българския бряг, при Козлодуй, Атанас Свещаров участва във всички сражения. След смъртта на Христо Ботев, Атанас Свещаров, заедно с други четници, се отправят към Средна Стара Планина. След предателство, двамата, заедно с още 40 четници, са пленени, оковани и разкарвани по различни краища на България, Сяр, Неврокоп и София. След обща амнистия са освободени.
Атанас Свещаров се завръща в Сяр, където се включва активно в обществените дела. За откриване на българско училище в града той работи с известния учител Петър Сарафов. Свещаров е в основата и на църковната борба в Сяр.
При кръщаването на първата му дъщеря – Олга, Свещаров изгонва гръцкия свещеник. За дейността му в Серския революционен комитет на ВМОРО той е преследван, както от турците, така и от гърците. Многократно са правени опити да бъде убит. Домът му в Сяр става убежище и място за срещи. Там се е състояла и последната среща на Гоце Делчев с дейци на Серския окръг, преди напускането на града от четата му и заминаването й за село Баница.
През 1913 година, след подписването на Букурещкия мирен договор, Свещаров, заедно със съпругата и дъщерите си заминава за Пловдив, а по-късно – за Ксанти. През 1919 година Западна Тракия е окупирана от гръцката армия. Свещаров, отново със семейството си, се изселва в град Станимака, където умира на 12 март 1930 година.
Атанас Свещаров, е носител на три ордена, два кръста за храброст – сребърен и бронзов. В негова чест на негово име са кръстени много улици, в различни градове на страната – Асеновград, София, Пловдив, Гоце Делчев и други.
Източник: teenproblem.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
