Преди 18 години покойният проф. Йордан Андреев от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” откри една чешка легенда, в която главни герои са средновековният чешки рицар Милохнев и младата българска магьосница Лада.
Притчата е изключително драматична и е изцяло в традициите на средновековните трагични любовни истории.
За пръв път това сказание е публикувано през 1838 г. в Чехия под наслов „Вълшебната лампа”. В нея се разказва за младия чешки рицар Милохнев, който през 1217 г. се включил в един от кръстоносните походи, организирани от унгарския крал Андрей ІІ (известен и като Андраш ІІ).
Милохнев бил господар на замъка Дуб (Stará Dubá), който се намира на левия бряг на р. Сазава, в Коуржинска област на дн. Централна Чехия.
По време на военните действия в Близкия изток благородникът се отличил със своята необуздана храброст и голяма честност и заслужил честта да бъде част от личната свита на крал Андрей.
На връщане от похода обаче, преминавайки през Балканите, кръстоносците били спрени на границите на България от цар Иван Асен ІІ. Както знаем от много хроники, българският владетел поставил ултиматум пред крал Андрей – в замяна на преминаване през царството му той изискал за съпруга дъщерята на краля, унгарската принцеса Ана Мария.
Докато траели преговорите, кръстоносците и българските аристократи завързали запознанства и ходели заедно на лов. Милохнев особено много се сближил с един от българските дворяни – Богорис, в чието име виждаме старото прабългарско наименование Борис. Като Богорис на два пъти в изворите е назован няколко века по-рано и българският княз Борис-Михаил.
Веднъж, преследвайки една голяма мечка, Милохнев и Богорис се разделили в гората. Милохнев настигнал звяра, но не успял да го убие с копието си. Мечката обаче успяла да го нападне. В последния момент преди да го убие се появил Богорис и спасил рицаря. Но той бил много тежко наранен. Затова Богорис го отвел в дома си, където го предал на грижите на дъщеря си Ладика. Ладика е умалителният, гальовен вариант на името Лада.
Младата българка била много веща лечителка. Ден и нощ всеотдайно тя се грижела за Милохнев и накрая двамата се влюбили един в друг. Когато започнал да оздравява, рицарят запитал за един предмет в стаята си, който бил много странен. Това била една метална лампа с формата на чаша.
На дръжката й, в кръг, били изобразени 12 мъжки фигури, които държели полукълбо със странни знаци. Първият силует бил много красив, вторият бил по-грозен и така до последната фигура, която представлявала някакъв уродлив образ.
Милохнев бил много заинтригуван от лампата, понеже докато бил в треска от раните си, постоянно му се струвало, че фигури на нея му шепнат нещо, а веднъж дори видял как се завъртели в някакъв танц. Ладика отговорила, че не може нищо да му каже за лампата, тъй като й било забранено. Тя била най-ценното от наследството на починалата й майка и повече не бива да се говори за този предмет.
С времето Милохнев се чувствал все по-добре и все повече оздравявал. През това време цар Иван-Асен се оженил за принцеса Ана Мария и кръстоносците си тръгнали от България. Богорис одобрил рицаря за свой зет и продължил да го води на лов.
Един ден той го поканил на някакъв пир с други български аристократи. Но в разгара на веселбата Милохнев с ужас видял, че на масата се появил череп, обкован със сребро. Ползван като чаша, българските дворяни пиели от него вино. Рицарят се ужасил и когато дошъл неговия ред да пие от черепа, го хвърлил на земята. Българите веднага извадили мечовете си и опитали да го съсекат, понеже това било голяма обида за тях. Но Богорис ги спрял, като обяснил, че Милохнев е чужденец и не познава техните обичаи. Празненството обаче било провалено.
По пътя към вкъщи Богорис обяснил на чешкия благородник, че за българите е много висока чест да се предложи на външен човек да пие от подобна чаша. Милохнев обаче бил ужасен, той постоянно повтарял, че черепът прилича на лампата на Лада и започнал да разпитва за нея.
Тогава домакинът му казал, че покойната му съпруга била потомка на една от най-известните български магьосници – името й било Асла. Лампата била от нея, предавала се през поколенията и сега принадлежала на Лада. Но Милохнев решил, че младата му годеница обладава нечиста сила и го е омаяла с магия.
Затова замислил да избяга от дома на Богорис, въпреки че вече бил годеник на дъщеря му.
Тук трябва да припомним, че това е третото известие за стария български обичай за пиене на вино от обкован със сребро череп на могъщ враг. Първият път е случаят с император Никифор Генник, от чийто череп през 811 г. кан Крум черпел славянските князе и прабългарските аристократи. Вторият случай е цар Калоян, който също според едно известие обковал черепа на император Балдуин І и го ползвал за чаша. По всичко личи, че известията за това не са измислица, а реалия – стар прабългарски обичай, който е запазен и по времето на Втората българска държава.
И така, след пира Милохнев решил да напусне Ладика. Още на следващия ден той се приготвил за тръгване. Богорис настоятелно го молел да остане, Ладика също със сълзи на очи го заклевала да не тръгва. Тя му доверила, че вече очаква дете от него, а ако си тръгне и баща й узнае, ще я убие. Годеникът тогава й обещал до два месеца да се върне и тръгнал към Чехия. Но още по време на пътуването той отново се уплашил и изкоренил напълно от сърцето си чувствата си към българката. Прибрал се в замъка си и не се завърнал.
Веднъж обаче той сънувал Ладика: тя била с рана на гърдите и с мъртво дете на ръце. Милохнев се досетил, че Богорис е разбрал за срамната тайна на дъщеря си и я убил. В съня на рицаря любимата му вече била мъртва, но тя протегнала към него лампата и казала: „Ти не си ми мъж, но поне бъди мой наследник”!
След години Милохнев се оженил за дъщерята на съседния феодал – тя се казвала Берта. На сватбата дошли много гости, които поднесли най-различни подаръци. Една девойка подала на Берта някаква лампа и изчезнала. След сватбата младоженецът с ужас установил, че това била… лампата на Ладика! Осъзнавайки това, той припаднал от ужас, а като се съвзел, започнал да заклева младата си невеста да изхвърли лампата. Берта обаче му заявила, че по-хубав предмет не е виждала и я запалила. С потрес Милохнев видял в пламъка й мъртвата Ладика с детето им на ръце, като 12-те фигури танцували около тях!
На сутринта рицарят закопал лампата, но вечерта отново я намерил до леглото си. Хвърлял я в езерото, опитал да я строши – но нищо не помагало, всяка вечер лампата се появявала край него. С течение на времето той доверил на Берта за своя грях, но и това не помогнало. Страданията го разболели и не след дълго починал. Преди смъртта си предрекъл, че и Берта, която толкова харесвала лампата, ще бъде прокълната. Не след дълго пророчеството се сбъднало – жена му скоро не издържала на съновиденията, които започнали да я спохождат след смъртта на съпруга й, и се хвърлила от крепостните стени.
Замъкът бил напуснат. А сред жителите от околностите му плъзва мълвата, че всяка вечер в руините му се появява призракът на българката. През 1420 г. княз Ванке извършва водосвет в замъка и с много молитви уж прогонил злите сили, а лампата се пръснала на парчета. През 1429 г. владението минало в ръцете на нов стопанин, но в прокълнатата сграда отново се появили призраци. Затова и новият му собственик го напуснал и с течение на времето замъкът почти напълно се разрушил.
И до днес легендата за младата българка с вълшебната лампа и нейното проклятие е жива сред местните хора. В крайна сметка на това място не се заселил вече никой.
Това е невероятната история на Ладика и Милохнев. Тя ни дава много исторически данни, узнаваме за много страст, мъка и проклятие. Но в основата като че ли е най-вече мнението, което европейците са имали за нас, българите, като изключително известни със своите умения в магията – магия, която се корени още от прабългарските времена, от тогава, от когато е донесена от източните степи от първите българи на владетелят Аспарух.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
