Проф. Иван Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик.
Иван Русев Маразов е роден на 15 март 1942 г. в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института „Репин“ в Ленинград през 1967 г. Оттогава работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, а от 1988 до 1991 г. е негов директор.
Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. В периода 1990–1991 г. е редактор на международното сп. „Orpheus“. След това; от 1985 г. организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ), отговорен за уреждането на изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998–1999), преподавател в Нов български университет (НБУ), департамент „История на културата“, и ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.
През 1976 г. защитава дисертация на тема „Изображението на човека в тракийската торевтика през V-IV в. пр.н.е.“ и става доктор по изкуствознание, а през 1987 г. става доктор на науките с втора дисертация – на тема „Мит, ритуал и изкуство у траките: Царска идеология и изкуство в Древна Тракия V-III в. пр.н.е.“. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975 г., за изкуствознание – 1985 г. и на наградата на БАН за изкуствознание – 1996 г. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ от 1988 г.
Първи носител на годишната награда за принос в изучаването на тракийската култура „Александър Фол“ (2011).
На 24 март 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент „Изкуствознание и история на културата
Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996–1997)
През 2018-та година проф. Иван Маразов става носител на наградата „Д-р Иван Селимински” за принос и постижения в публицистиката, историко-краеведческите изследвания и опазване на културно-историческото наследство на Сливен и сливенския край
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
