Село Близнак се намира в планински район, на територията на Природен парк „Странджа“. Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 17 век. И то като всички други странджански села си има легенда. Някога се е наричало Каравиран или Караеврен /Черен змей/.
В началото на 19 век много паши – одринския, видинския и други се опълчили срещу централната власт на султана. В Караеврен управлявал Юмер Драза, който жестоко потискал местното българско население. Отгоре на всичко в района върлували и кърджалийски орди под общата команда на кърджалийския водач Кара Фейзи. В тях влизали и дружините на Индже, Кара Кольо, Добри войвода, Вълчан, Моню войвода и други.
Всичко това породило идеята за организиран бунт не само срещу спахията и кърджалиите, но и срещу турската власт в Хасекията. За организатор е сочен факийския войник Вълко Бинбелов. Той решил да привлече на своя страна българските кърджалии, споменати по-горе и използвайки слабостта на централната власт с тяхна помощ да създаде независима държава по примера на Кара Георги в Сърбия. Проведена била среща с тях и те възприели идеята. За успеха на начинанието обаче било решено да се направи възможното, за да се предизвика конфликт между Кара Фейзи и Юмер Драза и когато взаимно изтощят силите си, българските войводи да се обърнат срещу тях.
Междувременно Вълко Бинбелов убедил Драза, че го грози опасност от страна на кърджалиите и го посъветвал да построи феодална кула в Караеврен, където да може да се укрие при евентуално нападение. От своя страна Кара Кольо убил двама субаши- роднини на Кара Феиз и захвърлил труповете им в именията на Драза, а Моню войвода- петима татарски султани, роднини на Драза, за което приписал вината на Кара Фейзи.
Отношенията между Кара Фейзи и Юмер Драза се обтегнали. Кърджалийският главатар предявил ултимативно искане за откуп към Драза.
Вълко Бинбелов съветвал Драза да не отстъпва пред кърджалиите и да не дава никакво обезщетение за убитите субаши. Последният това и направил. Но същевременно се усъмнил, че готвеното нападение има не толкова разбойнически, колкото политически характер и поискал помощ от редовна войска:
Междувременно настъпил уговореният момент. Кара Фейзи решил да изпълни заканата си:
На 21 юли 1810 г. заговорниците нападнали Караеврен. За да всее по- голяма суматоха Вълко Бинбелов наредил да се запали кулата на Драза. В нея се били укрили жената и дъщерите на управника както и много други жени и деца. Всички изгорели в пожара- числото на жертвите било между 500 и 600. От кулата останали само отломки. Пламъците унищожили и богатствата на Юмер Драза.
Планът предвиждал веднага след елиминирането на Драза, българските войводи начело с Индже да нападнат Кара Фейзи. Това обаче не се случило. Причините не са известни – може би нерешителност от страна на Индже в решаващия момент. Според други сведения, в селото пристигнала редовна турска войска, която предотвратила разрастване на бунта.
След тези събития заговорниците се пръснали на различни страни, а опожаряването на кулата на Юмер Драза останало в историята под името Караевренската катастрофа.
Факти за село Близнак (Караеврен)
В 1900 година Караеврен брои 80 мюсюлмански къщи. Присъединено е към България след Балканската война от 1913, след което жителите му се изселват в Османската империя, а на тяхно място идват български бежанци от Източна Тракия – от село Кулата (36 семейства), Ереклер (19 семейства), Алмаджик (11 семейства), Кадиево (9 семейства), Пирок (9 семейства) и други. През 1926 година населението на селото е 608 души, през 1985 г. – 92 души, а през 2007 г. – 52 души.
Източник: alexooo.blog.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
