Елисавета Багряна е гранддамата на българската литература. Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове.
През 1919 г. Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото ражда сина си Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от семейството на мъжа ù. Това е и една от причините поетесата да се крие зад различни псевдоними и също така да крие тетрадките със стиховете си.
Лиза се измъчва в тази среда, творческите ù амбиции и вродена волност на характера, която заема централно място в по-късното ù творчество, се оказват в капан.
Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя съпруга и сина си.
Той дълги години не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Дори като дете присъства на нейно четене, без да знае, че слуша жената, която го е родила. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир разбира, че това е споразумение между Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците.
Багряна далеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред и го отхвърля чрез действията си и разбирането за себе си, нито е тази, която прави това по най-краен или груб начин. Напротив, по това време западният модел на отношения между половете, и в частност мястото на жената в обществения живот, вече навлиза. Грeхът на Багряна се състои в това, че тя съвсем неприкрито дава гласност на процесите, които вече са в ход.
През 1921 г. Багряна се включва в литературния живот на София. Сътрудничи във „Вестник на жената“, вестник „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Първата ù стихосбирка „Вечната и святата“ излиза през 1927 г., донасяйки ù широко признание и популярност.
През 1925 г. Елисавета се запознава с един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици – Боян Пенев. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Багряна под негово влияние започва да пише със свободен стих и ритъм, и създава едни от най-красивите любовни стихотворения.
Днес сме избрали три стихотворения за любовта, които разкриват емоционалния свят на поетесата и които желаем да представим на вашето внимание.
ЛЮБОВ
Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил –
Мефистотел ли, или Кръстител?
А сърцето мое доверчиво
пее – птичка в разцъфнала градина,
пее – и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса – Магдалина:
– Ето моите ръце – води ме!
Из „Вечната и святата“
АПРИЛ
Слънчев сноп от прозореца влиза,
цветен сняг е земята покрил
като с брачна, данетелена риза —
дойде неусетно април.
Бог е мъдър и благ и прощава
всяка пролет на грешния свят.
А печлите сега опрашават
мeдоносния ябълков цвят.
Вечер лъха презморския вятър,
който всичките пъпки разви.
Аз обичам безумно и свято —
бог сърцето ми благослови.
Но е моята страст негасима
и безмълвен е жадния зов —
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.
Из „Вечната и святата“
СРЕБЪРНА СВАТБА
Погледни, ний сме вече и двамата стари,
младостта неусетно изтля.
Ето: първи сняг моито къдри прошари,
твоят поглед и благ, но без плам.
Преди много години, във този ден същи,
в недалечният южен градец
ти дойде и ме взе, и отведе от къщи,
и бе плах като бягащ крадец.
А пък аз се смущавах и спъвах свенливо
и непривичната дълга пола –
и говореха, толкова светло красива
не съм никога още била.
А на пътя от черква, как ясно си спомням,
една стара жена ни видя
и ни даде да пием от глинена стомна
ненапита чешмяна вода.
И затече водата – ту бистра, ту мътна, –
безпощадния земен живот.
Но скръбта и неволите свързват по-плътно,
а ний вкусихме не един плод.
Сега кротко говорим и гледаме мъдро,
и безмълвна надежда плетем:
пред прозореца нашият внук златокъдър
своя пръв урок гласно чете.
Из „Вечната и святата“
Източник: edna.bg, highviewart.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
