Днес си спомняме за поетесата Дора Метева!

Дора (Теодора) Василева Аврамова – по мъж Лалю Метева е българска поетеса, учителка, преводач и редактор на преводи. Твори под псевдонима Дарина Апостолова.

Родена е на 24 март 1894 г. в гр. София, в семейството на Васил Аврамов (1863-1946) от Калофер и Цветана Кънчева (1864-1943) от Габрово.

Има двама братя — художника Никола Аврамов (1897-1945) и Рачо Аврамов (1900-1972). Омъжена за един от най-заможните българи — индустриалеца Лалю Метев Чехларов (1885-1957) от Габрово. Техен осиновен син е проф. Васил Метев (1931-2007), върху когото като настойници оказват силно въздействие за формирането на цялостната му личност.

Възпитаничка на Втора девическа гимназия „Отец Паисий“. Живее със семейството си в кв. Ючбунар на улица „Отец Паисий“ № 34 в голяма къща с приветлив двор.

Дора Аврамова е избирана неколкократно за Мис „София“, конкурса за „Мис България“ – в тогавашния му вариант.

През 1916 г. завършва славянска филология и литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. През 1918 г. придобива учителска правоспособност.

loading...

Назначена е за учителка по български език в Първа Софийска девическа гимназия (днес 7 СОУ „Свети Седмочисленици“). Любопитен факт е, че си позволява да напише оценка „слаб“ на дъщерята на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, нещо което не си е бил позволявал до момента нито един учител в страната. Веднага след това, през същата 1920 г., Дора Аврамова-Метева е уволнена от Първа Софийска девическа гимназия заради открито изразяваните критики и прогресивни идеи.

Заема се изключително с благотворителност и заниманията си като филолог. Превежда романа „Освобождение“ (втора част на „Силния човек“) от Станислав Пшибишевски.

Всички стихове на Дора Метева, под псевдоним Дарина Апостолова са печатани в редактирания от Христо Чолчев тогава „Вестник на жената“ (1921-1923).

За тях някога Христо Ясенов (1889-1925) е писал, че са най-хубавите стихове на български против войната (1912-1918).

На 19 март 1941 г. на основание чл. 43 от ЗИДОИ (ДВ, бр.267/1940) официално осиновява племенника си Васил Метев.

По време на Втората световна война открито проявява антихитлериски и антивоенени настроения, поради което не веднъж е била изправяна пред заплахи.

След 9 септември 1944 г. попада под ударите на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и Закона за трудовата поземлена собственост. Въз основа на което в периода от 1947 г. до години след смъртта ѝ настъпила през 1967 г. са конфискувани или одържавени всичките ѝ имоти и имущества, включително автомобилите и наследствените 1308 броя акции от Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“ – Плевен.

Принудена е да работи на хонорар като преводач и редактор на преводи към издателствата „М. Г. Смрикаров“, „Народна култура“, „Народна просвета“, „Народна младеж“, „Партиздат“, „Отечествен фронт“, „Наука и изкуство“, „Военно издателство“ и др., за да може да издържа семейството си.

От извършената проверка в архивните фондове на служба „Архив“ – МВР относно причините на изселване, се установява следното: По политически причини от София във Враца със заповед № 512/28.10.1949 г. на Министъра на вътрешните работи е изселено семейството в състав: Лалю Метев Чехларов – глава, Дора Василева Метева – съпруга, Васил Лалев Метев – син…

Умира на 7 март 1967 г. в София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!