Проф. Константин Илиев е български диригент, композитор, музикален педагог и критик.
Константин Николов Илиев е роден на 9 март 1924 г. в София. Започва да се занимава с музика още на 11-годишна възраст, като учи цигулка първо при Иван Пеев, а после при Камен Попдимитров. През 1940 г. посещава уроци по хармония и композиция при Парашкев Хаджиев.
През 1946 г. Константин Илиев завършва Държавната музикална академия, където негови преподаватели са Панчо Владигеров (композиция), Марин Големинов (дирижиране) и Владимир Аврамов (цигулка).
По време на следването си често дебатирал с професорите си, особено с Владигеров, за съвременните европейски композиционни техники, които не се преподавали в Академията, и през 1944 г. учредява „Клуб на младите български композитори“, чиято цел е изучаване на тези техники. През 1946–47 г. Илиев прави специализация в музикалната академия в Прага композиция при Я. Ржитки и А. Хаба, и дирижиране при В. Талих и Дедечек.
След завръщането си в България през 1947 г. за кратко работи в Радио София като музиколог. През 1947–48 г. помага за основаването на симфоничен оркестър в Русе и за кратко става негов диригент.
През 1948–49 г. е диригент на балета в Софийската народна опера, но през 1949 г. отново заминава за Русе по насточивите покани на русенската музикална общественост, за да учреди Русенската опера, чийто художествен ръководител и главен диригент остава до 1952 г.
Работи заедно с диригента Добрин Петков и характерно за дейността им е, че налагат в репертоара на операта творби на млади български композитори и изграждат у оркестрантите активен творчески манталитет.
От 1952 до 1956 г. Константин Илиев е главен диригент на Варненския симфоничен оркестър. Работи в Софийската филхармония като диригент през 1956–57 и 1958–62 г., и като главен диригент в периодите 1957–58, 1962–69, 1971-72 и 1978-84 г. През 1978 г. и 1982 г. Филхармонията прави два успешни гастрола в САЩ с осъществени общо 84 концерта.
От 1967 г. е професор по оркестрово дирижиране в Музикалната академия. Негови възпитаници са Васил Казанджиев, Йордан Дафов, Алексей Измирлиев, Милко Коларов, Пламен Джуров, Веселин Байчев, Андрей Андреев и други.
През 1969 г. Илиев за първи път напуска Софийската филхармония и до 1971 г. реализира цикъл от концертни записи за „Балкантон“ като диригент на Щатният Оркестър на БДК. При второто му напускане, от 1972 до 1978 г., живее в Добрич, където учредява Фестивала на камерната музика. Последната изява на Илиев на диригентския пулт е в Русе през 1988 г.
Умира на 6 март 1988 г. във Видин.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
