На 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица е роден българският поет и народен деятел на културата Младен Исаев.
Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост. Неговите стихове, (в които лирическият герой най-често е борецът за свобода) са лирична изповед на комуниста от тази епоха. Те са свидетелство за пътищата, по които се е развивала пролетарската и антифашистка поезия в България след 30-те години на миналия век.
В по-късното си творчество поетът се стреми да възкреси големи общочовешки ценности: вечност, безсмъртие, хармонията на човека с природата, с безкрая…
В своята изповедна книга „Незабравимото“ (1976 г.) Младен Исаев пише:
„Аз дойдох в литературата не от университетските аудитории или от академиите и институтите, а от онова, което носи простото име живот. Като казвам това, съвършено чужда ми е мисълта да омаловажавам значението на университетското и академичното образование. Напротив – то е крайно необходимо за един творец. Но това, което дава живият живот, тази сурова закалка не може да даде нито една академия в света.“
Нека да си припомним едно от най-прекрасните стихчета за деца на Младен Исаев:
Високи, сини планини
Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна —
това е моята родина!
Обичам те, земя голяма,
тъй, както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.
Когато гледам планините
и слушам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз чувам моята Родина.
Източник: archives.bnr.bg, zaigravka.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.