Априлското въстание е изстрадано и дало тежки жертви. Идейно подготвено от великите ни революционери, то не постига крайната си цел – отърсване от близо 5-вековното османско иго. Но то е катализаторът, който подпалва Стария континент.
Започнал в Копривщица бунтът на жадните за собствен път българи все пак води до така лелеяната свобода. Политиците от Европа разбират, че е нужна промяна. Активизират се дипломации и армии. В крайна сметка пластовете са разместени – идва Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)
И България възкръсва от пепелта!
Днес повече от всякога имаме нужда от светли личности – лидери, които да следваме, като онези – революционерите – Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Любен Каравелов и много, много други. Имаме нужда да си припомним, че сме велик народ с невероятно богата и славна история. Имаме нужда от самочувствие национално и лично.
В този ред на мисли, желаем да припомним за „Панагюрските въстаници“ – творба от първата стихосбирка на Иван Вазов – „Пряпорец и гусла“. Една творба,която кара сърцето на истинския българин да забие учестено и да се докосне отново до славата и духа на подвига на някогашните българи.
Панагюрските въстаници
Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Гледайте в този пряпорец красен,
лева как тича волен, ужасен!
Левове всички днес се явете
люти и страшни за враговете!
Кого ли плашат турци злокобни?
Нихната ярост, удари злобни
ще се разбият нищожни, слаби,
в нашата правда, в нашите саби!
Ний за живота нямаме жалост,
но да не умрем, братя, на халос –
нека се мъчим колкото можем
повеч душмани мъртви да сложим!
Ако пък паднем в битката славно,
то в България ще незабавно
нови юнаци пак да въстанат
и вместо нази бой ще зафанат!
Нека мрем, както нявга сме мрели,
да живейм волни как сме живели!
Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!
Източник: slovo.bg, truestory.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
