На 26 февруари 1959 г. умира българският езиковед Стоян Романски!

Стоян Романски е български езиковед славист, етнограф, член-кореспондент, действителен член (академик) и секретар на БАН.

Стоян Маринов Романски е роден на 24 февруари 1882 г. в Орхание (от 1934 г. – Ботевград).Завършва основното си образование в родния си град. Тъй като се изявява като способен ученик го изпращат да учи в най-престижната гимназия по негово време – Априловската гимназия в Габрово. Следва и завършва славянска филология в Софийския университет през 1905 г. Специализира в Лайпцигския университет при немските езиковеди Аугуст Лескин и Густав Вайганд в периода 1905 – 1907 г. В Лайпциг (по-известен като Липиска) защитава докторска дисертация (на немски език) на тема „Поучението на влашкия войвода Нягое Бесараб до сина му Теодосий“ (1908). В Германия остава поне до началото на 1909 г., като в периода 1907 – 1909 г. е асистент на професор Вайганд. Поддържа редовна кореспонденция с Любомир Милетич. Във връзка с дисертацията си често пътува до Румъния.

През 1909 г. става доцент по славянско езикознание и етнография в Софийския университет, от 1915 г. е извънреден професор, от 1922 г. е редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография (от 1922), в периода 1934 – 1937 г. е главен уредник на Славянския институт при Софийския университет. Преподава и в Свободния университет.

Стоян Романски е първи директор на Института за български език при БАН (1947 – 1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1941 – 1958). Директор на Етнографски институт с музей при БАН (1949 – 1958). От 9 юни 1918 г. на Общо събрание на БАН е избран за дописен член. Академик от 1929 г., член на Български археологически институт от 1922 г., на научното дружество „Тарас Шевченко“ в Лвов, на Румънското историческо дружество в Букурещ, на Славянския институт в Прага. При дискусиите около Омарчевския правопис застава на по-консервативни позиции и се обявява против нововъведенията (както и някои негови колеги от БАН).

По време на Втората световна война (1939 – 1945) инициира кампания в защита на полските учени професор К. Нич, Т. Лер-Сплавински и Малецки. През април 1940 г. предлага Българска академия на науките пряко да се обърне към германския пълномощен министър в София и към Пруската академия на науките в Берлин за освобождаване на учените, но действията му са безрезултатни. Вероятно впоследствие постъпките му осигуряват благосклонността на БКП и след 9 септември 1944 г. Стоян Романски запазва стабилни позиции в научните среди.

През април 1940 г., в качеството си на председател на международна комисия за издаване извори за живота и дейността на Кирил и Методий, изпраща писмо до съветския посланик в София Анатолий Йосифович Лаврентиев. Молбата за фотокопия е удовлетворена и на 17 септември 1940 г. от СССР пристигат 731 фотокадри. В замяна съветските учени искат български издания на руски класици, издадени през последните 20 години (1920 – 1940).

През февруари 1941 г. Стоян Романски е избран за секретар на БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата според закона от април 1940 г.). Заемането на този пост съвпада с опитите на Богдан Филов, в качеството си на министър-председател и министър на народното просвещение, да назначи свой човек за секретар и така да постави под контрол Академията. Законопроектът е внесен „по спешност“ в Народното събрание в началото на март 1941 г. Идеята е секретарят да не се избира от Общото събрание на БАНИ, а да се назначава от министъра на народното просвещение измежду трима, посочени от Управителния съвет, кандидати. Против новия закон се обявява Юрдан Трифонов. В три поредни гласувания Управителния съвет на БАНИ избира отново Стоян Романски за секретар и отказват да се подчинят на диктата на Филов. Все пак натискът върху Романски се оказва твърде силен и на 12 март 1942 г. той предпочита да си подаде оставката.

През 1943 г. е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАНИ, като е избиран и през 1947, и отново през 1949 г.

Заради бомбардировките над София през 1943 г. в комисия със Спиридон Казанджиев и Иван Гошев правят подробен опис на най-ценните археологически документи и стари ръкописи. Много от тях са фотографирани, а някои са разпратени в провинцията.

През май 1950 г. Стоян Романски получава Димитровска награда „за дългогодишната му научна дейност в областта на българската литература и българския език“.

Член е на Македонския научен институт.

Автор е на Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите, издаден в София през 1933 г. В съавторство с Иван Пенаков издава книгата „Румънски свидетелства за Добруджа“, излязла и на немски език. Владее перфектно румънски език, поради което задълбочено и документирано изследва поселенията на този етнос, българските колонии и топонимия оттатък Дунав, както и съдбата на Добруджа, доказвайки несъмнено българския ѝ характер. През 1932 г. издава „Долновардарският говор“

Стоян Романски умира на 26 февруари 1959 г. в София.

Източник: wikipedia.org