На 1 август 1206 г. в Кричим, Алексий Слав – син на Тамара, сестра на цар Калоян се сгодява за дъщерята на латинския император Хенрих – Маргарет-Изабел.
През есента на 1206 г. се състояла сватбата в престолния град Константинапол. Невръстната 13-годишна Маргарет-Изабел заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата била майката на Алексий Слав – Тамара. Девойчето погледнало крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го:
– Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб!
Тамара, (нямаща понятие от френски) отчела думите на Маргарет-Изабел за благословия и отговорила:
– Амин, дай Боже!
Младата, невръстна съпруга прекарвала по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори, посещавала близкия връх Къркърия, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове. След няколко месеца Маргарет-Изабела се разболяла и не навършила година от омъжването си починала. По нейно желание тя била погребана на съседния връх, та при изгрев слънце първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.
Факти
Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина, на висок и скалист конусовиден връх от рида Къркърия на Баташката планина, с надморска височина 1136 м.
Върхът е ограден от изток с Метошкото дере, на запад – Костин дол, на север – Къркърийското дере. Единствено достъпен е от юг, където в подножието на крепостта е бил разположен същинският град.
Първото писмено сведение за крепостта Цепина е от 1220 г. Това е една дарствена грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, дадена на манастира „Св.Богородица“ в гр. Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон (Света Гора). В нея Алексий Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник.
Същинският град във византийските извори се споменава като „Цепайна„. Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването й като Чепина, но в туристическата литература се използа Цепина, което име е придобило гражданственост.
Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най – високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м.
Външният крепостен зид, е запазен на височина 3 м и дебелина 1.80 м. Вътрешният зид на цитаделата – дебелина от 1.80 до 2.20 м.
В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м.
От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на вътрешните и външните крепостни стени, както и основите на църквите и четирите водохранилища са консервирани и привличат множество туристи.
През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век.
През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим.
В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
