В хайдушкия фолклор името на Маламка войвода се споменава на няколко пъти в редица народни песни, но други по-конкретни податки за нея не се откриват. Това отбелязва в своя сборник и Димитър Осинин, който публикува една такава песен за Маламка войвода, записана от Разградско. Същата откриваме и в „Трем на българската народна историческа епика” на Б. Ангелов и Хр. Вакарелски.
В песента по-насочващо, поне по отношение на това къде се подвизава тази хайдутка, е единствено споменатото още в началото обстоятелство, че тя пие вино „на планина на Агликовина”. В случая се намеква за сакралното хайдушко сборище от онова време – „Агликина поляна”. То се намира на ок. 38 км. северозападно от Сливен, в Еленския Балкан, на 1 – 2 км. западно от прохода „Вратник”, разделящ Средна от Източна Стара планина. Мястото представлява просторно планинско пасище, закътано сред вековните гори наоколо, поради което през ХVІІІ – ХІХ в е и предпочитано от хайдутите като сборен пункт.
Така фолклорът и топонимията ориентировъчно ни указват евентуалния район на действие на Маламка войвода и дружината й – Средна и/или Източна Стара планина.
МАЛАМКА ВОЙВОДА
Вино пие Маламка войвода
на планина на Агликовина,
залива й момче харамия,
как залива, чаша не долива,
долива я с дребни бистри сълзи,
пък негова през рабо прелива.
Съгледа го Маламка войвода,
отговаря Маламка войвода:
– Ой та тебе, момче харамия,
как заливаш, чаша не доливаш,
доливаш я с дребни бистри сълзи,
пък твоята през рамо преливаш –
дали ти е слуга додеяло,
или ти е сабя дотегнало?
Отговаря момче харамия:
– Ой та тебе, Маламка войвода,
га ма питаш, право да ти кажа:
нито ми е слуга додеяло,
нито ми е сабя дотегнало,
ами ми е мама домиляло:
девет годин как не съм я видял!
Отговаря Маламка войвода:
– Ой та тебе, момче харамия,
изваждай си врано добро конче,
че да идеш мама си да видиш,
да я видиш, пак тука да додеш!
Извади си врано добро конче,
оседла го, възседна, проигра,
че отишло мама си да види.
Източник: obuch.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.