Георги Абаджиев е опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант). Командир на 12-а пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918).
Георги Киров Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара / дн. Стара Загора /. Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.
През Руско-турската война (1877 – 1878) Георги Абаджиев е опълченец в 7-а опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI- а Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан, на 17 април [1887] г. в майор.
На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на XXI- и пехотен Средногорски полк. Последователно е командир на 18-и пехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II- а бригада от VII- а пехотна Рилска дивизия.
По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия с която взема участие в Лозенградската операция (Селуолу, Гечкели) и Чаталджанската операция. На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.
В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) се числи към щаба на 7-а пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12-а пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 – на Бургаския укрепен пункт.
На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.
Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.