Пантелей Пантев (от 1953 г. Зарев) е български литературен критик, академик, председател на Съюза на българските писатели (1972 – 1979), народен деятел на културата.
Баща на писателя Владимир Зарев (р. 1947 г.) и на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).
Пантелей Йорданов Пантев е роден на 11 ноември 1911 г. във Видин. Там завършва гимназиалното образование, след което започва работа като служител в митницата в Лом. Запознава се с дейци на комунистическата партия и Комсомола и става активен партиен функционер. През 1932 г. става член на БКП. Осъден е за конспиративна дейност и е изпратен в Ломския затвор за периода 1935 – 1936 г.
Заминава за София, където завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1941 г. Като студент работи като редактор на в. „Академик“, сътрудничи на в. „РЛФ“, „Кормило“, „Нова литература“, „ЛИК“, „Час“, „Светлоструй“, сп. „Изкуство и критика“ и мн. др. По-късно е член на редакторската колегия на сб. „Жажда“ (1939), работи като учител в с. Негованци и Реброво.
След 9 септември 1944 г. развива бърза научна кариера и ускорено се изкачва обществената стълбица. Редактор е на в. „Народна армия“ и в сп. „Ново време“. Става доцент през 1947 г. и професор през 1950 г., ръководител е на Катедрата по теория на литературата в СУ през периода 1947 – 1978 г. Избран е за ректор на СУ (1968 – 1972). В Института за литература през 1951 – 1968 г. е: ръководител на секция (1948 – 1970), зам.-директор (1951 – 1962). Назначен е за главен редактор на сп. „Литературна мисъл“ (1957 – 1990). Става член-кореспондент на БАН през 1951 г., академик – през 1967 г., първи зам.-председател на БАН – 1968 – 1990 г.
През 1953 г. с решение на Софийския народен съд приема фамилията Зарев.
Избран е за председател на Съюза на българските писатели от 1972 до 1979 г. Член е на Държавния съвет от 1979 до 1989 г. и депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание през периода 1971 – 1990 г. От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. и член на ЦК на БКП.
Творчеството му започва с белетристика: „По крайбрежието“ (разкази, 1938 г.), „Боян партизанинът“ (разкази, 1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата.
Той е един от най-плодовитите литературни критици, автор на цяла една панорама на българската литература и литературна критика. Неговото име стои на челно място в списъка на онези творци, които прекроиха българското литературознание в задължителните класово-партийни одежди.
Зарев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес. Автор е на статия за „творчеството“ на Живков в „Речник на българската литература“ (т. 2, 1977 г.), където той е представен в светлината на деец на литературата. Още приживе е величан като „корифей на социалистическия реализъм“.
Личният му архив се съхранява във фонд 1307 в Държавен архив – Видин. Той се състои от 64 архивни единици от периода 1922 – 2010
Академик Пантелей Зарев умира на 18 февруари 1997 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български литературен критик, академик, председател на Съюза на българските писатели, народен деятел на културата.){kind=link}