Константин Робев (понякога фамилията е назовавана и като Робе) е български лекар и общественик от ХХ век.
Константин (Кочо) Иванов Робев е роден на 14 април 1897 в Битоля, в известната възрожденска фамилия Робеви. Той завършва българско основно и средно образование. Заминава да следва в Австрия и заедно със своя близък състудент Константин Чилов и завършва медицина във Виенския университет през 1925 година.
Завръща се в родната Битоля и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години като срезки (околийски) лекар отговаря за здравеопазването в Мариово.
Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на Вардарска Македония. Според спомените на Михаил Огнянов интелектуалците от неговия кръг:
„ С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на Екзархията е правилната… За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията… “
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на Битолска област. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател Христо Светиев.
„ Мотивите да приеме този пост бяха патриотични – българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население… “
При налагането на властта на Титова Югославия, д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в Идризово. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в Скопие, включително известно време е управител на поликлиниката в квартала „Гьорче Петров“.
Д-р Константин Робев умира на 17 февруари 1977 г. в Скопие.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.