„Маркизевата“ – първата аптека в България

Първите аптеки във Велико Търново са били и първите аптеки в България.

До 1822 г. здравето на търновци било грижа на хекимите (недипломирани лекари), техните помощници, наричани джерахи, билкарите, които се зовели ахтари, и билерите – гръцки търговци на лекарства и билки. Всеки, който можел да лекува, а това най-често означавало да може да превързва рани, да намества счупени кости и да извършва други подобни “оздравителни дейности”, се считал за „голям специалист“. Никак не било нужно да притежава медицинско образование, да има документ за практикуване на лекарска професия или пък за приготвянето и продажбата на лекарствени продукти.

С установяването на д-р Марко Павлов в Търново през 20-те години на XIX век старостоличани вече имали възможността да получават квалифицирано медицинско и аптечно обслужване. Основателят на първата българска лекарна имал драматичен и бурен живот. Марко Павлов е роден през 1784 г. в западномакедонския град Сятища, тогава Османската империя, днес Гърция.

Още в ранно детство остава сирак. Съдбата го среща с италиански търговец на коприна, който го осиновява и поема грижите за него. Така несретното момче напълно променя съдбата си – израства в свободна страна и получава солидно образование като се дипломира като лекар във френския град Монпелие.

Непримиримият му дух обаче го отвежда като доброволец в Наполеоновата армия, където получава два ордена за заслуги. По-късно се включва и в Гръцката завера срещу османското владичество, а след това се завръща в България. Въпреки че се бунтува срещу османската власт,д-р Марко Павлов става придворен лекар точно на пашата, който живее в Търново. Това не спира първият дипломиран лекар по нашите земи да се грижи за обикновените хора. Лекарствата си внася от Франция, но сам си разбърква илачите. За да има повече свобода в дейността си, той наема дюкян срещу Конака и му слага табела с името “Лекарня”.

Делото му продължава неговият син – Георги Марков, който завършва медицина в Цариград през 1872 г. Той променя фирмената табела, думата “Аптека” се появява за пръв път благодарение на него. При жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година Георги Марков пише изложение до Международната комисия по разследване на турските зверства и събира подписи от населението за подкрепа. Постъпката му става достояние на турската власт и по съвета на руския посланик граф Игнатиев Георги Марков заминава за Цариград.

След завръщането си в родния град, с цел да не се натрапва на властта, той започва да изписва името си върху фирмени документи като “Георг Маркизис”. Старите търновци, сред които и Леон Филипов, разказват, че първата българска аптека оттогава става известна и като Маркизевата.

По това време се появява конкуренцията. Новата аптека, отворила врати в навечерието на Освобождението, е собственост на Янаки Златев. Интересно е да се знае, че той се прочува като единствения християнин хекимин в града, който има достъп до харемите на турците. По-късно своя аптека в старопрестолния град притежава и д-р Васил Хаджистоянов Берон. Той има голяма триетажна къща с широк двор и две терасовидни градини, а пред нея наема единия от трите дъсчени дюкяна, използвайки го за магазин за цярове.

Тези три аптеки съществуват и непосредствено след Руско-турската война 1877-1878 година. По стечение на обстоятелствата лицензът на аптеката на Георги Марков е отнет през 1886 г. и е даден на Панайот Славков – бивш кмет на Търново, министър на правосъдието, както и министър на търговията и земеделието. Той не само премества лекарната от „специалния й дюкян” на пазара Бажарлък, но я преименува и тя става аптека “Пчела”.

За целта той среща подкрепата на д-р Калпаклов, чиято дъщеря му става съпруга. За преместването свидетелстват запазените до наши дни документи и снимки. Лабораторията на аптеката е сред малкото в страната, специално оборудвани за анализ на кръв и урина. При изпълнение на държавните си ангажименти Славков е заместван от фармацевта Шварц. След 1919 година аптеката е купена от фармацевта Никола Воденичаров. От своя страна той я премества до старата поща, украсява я пред вратата с релефи на Ескулап и Хигия, а над стелажа в приемното помещение поставя статуи на Сократ, Аристотел, Галенус.

Една от най-атрактивните стари аптеки в Асеневата столица обаче е на Янаки Златев, наследена от сина му Никола Златев, който няма фармацевтично образование, но се отличава с усета си към новото и модерното. При аптеката му е поставен барометър, изработен във формата на къщичка. В случай на хубаво време от там излиза човек с бастун, а при лошо – момиче с разтворен чадър. Великотърновци и особено децата често обичат да се навъртат около аптеката заради забавната европейска придобивка. Любопитен е фактът, че Никола Златев “нехае” за фармацията, тъй като интересите му са в областта на музиката и изучаването на чужди езици. Бележитият търновец владее гръцки, латински, френски, италиански, немски, руски език, основоположник е на организираното есперантско движение в града, инициатор е за основаването на първото Българско ловно-рибарско дружество (1884 г.). Но може би съгражданите му го уважават най-вече заради създадената от него музика на „химна” на Велико Търново – песента на хаджи Минчо.

Четвъртата по хронология открита във Велико Търново аптека е на фармацевта Йордан Х. Пенчев. Той е активен участник в обществено-политическия живот на страната и в града. Интересно е да се знае, че се включва активно в подготовката на първия конгрес на аптекарите и е негов председател. През 1908 година е назначен за член на аптечната комисия при Върховния медицински съвет и заема тази длъжност до април 1921 година. Йордан Хаджипенчев притежава аптека и в София, занимава се с научна дейност, основава фонд за даровити аптечни работници. След смъртта му през 1939 година аптеката му се помещава в къщата на художника Димитър Багрилов, където сега се намира Туристическият дом.

Първият следосвобожденски документ, с който се слага порядък в здравеопазването и в аптечното дело, е “Временни правила за устройството на медицинското управление в България”, утвърден от руския императорски комисар княз Дондуков – Корсаков на 1 февруари 1879 година. Този закон за организирането на здравеопазването у нас е разработен под председателството на д-р Димитър Моллов от еленското село Беброво. За кратко лекарната на д-р Марко Павлов е възстановена през 1981 г., по повод отбелязването на 1300 години от основаването на българската държава. Сградата е реставрирана и обзаведена. Тя става действаща аптека и същевременно музеен обект. За съжаление, идеята просъществува за кратко. След 10 ноември 1989 година сградата отново е изоставена.

Аптека музей Лекарна

Музеят имал следното разположение : на първия етаж се намирала аптеката с приемно помещение и лаборатория. На втория етаж била разположена зала, в която били изложени документи и снимки, свързани с развитието на аптечното дело в региона. Приемното било с дъсчен под и дърворезбован таван, обзаведено с автентичните мебели от Свищов, както и други специално изработени за музея на базата на стари снимки. Долната част на стелажите се състояла от дървени чекмеджета обозначени с емайлирани табелки с надписи на различни дроги. Горната част се състояла от рафтове, на които била наредена старата френска вазерия на М.Павлов, както и други цветни банки от немски и чешки кристал. Пред стелажите имало голям работен плот, чиято долна част е витрина с наредени хавани, сита и др. Там били поставени и клещи с форма крокодилчета, които служат за калибриране на корковите тапи, предназначени за течните екстемпорални форми. Върху плота са поставени две стари везни. Венена А била отделена в огледален шкаф. Върху работното бюро били подредени стари книги, микроскоп и телефон с манивела.

Източник: bgnasledstvo.org

Вижте повече на Patrioti Net