Любомир Халачев е български кинооператор, сценарист, режисьор, продуцент и преподавател. Професор, доктор по изкуствознание.
Любомир Тодоров Халачев е роден в град София на 14 февруари 1950 г. Завършва през 1973 г. ВГИК, Москва със специалност операторско майсторство.
През 1981 – 83 г. специализира в Италия и Франция документално кино, през 1999 г. завършва курс по „Маркетинг на културата“ организиран от ФАР и Британския съвет, през 2000 г. завършва курс на EURIKA AUDIOVISUEL по „Продукция и разпространение“, през 2002 г. завършва курс, организиран от Висшите училища по кино в областта на филмовата продукция, а през 2003 г. завършва „North by Northwest“ в Дания – едногодишен курс към програма „МЕДИА ІІ“ за сценарна консултация и работа на продуценти със сценаристи.
През 1989/1990 г. е зам.-директор на българския културен център във Варшава, през 2004 – 2005 е работил като професор в Сингапур, университета „Ни Ан“. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми. През 2005 – 2011 г. е декан на „Факултета по екранни изкуства“, а от 2011 г. – ректор на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
Режисьор и сценарист на повече от 100 документални филма. Между тях: „Ново време“ – 1981 г., „Куче на прозорец“ – 1986 г., „Протегни ръка“ – 1987 г., „Мимикрия“ – 1989 г., „Парламентът” (Вся власт советам) – 1989 г., „Мечтание“ – 1991 г., „Хартиената завеса“ – 1996 г., „Черно море“ – 1998 г., „Копнеж по нови неща“– 1999 г., „Благослов“ – 2000 г., „Как Европа влезе в България…“ – 2002 г., „Френската жена на българския подофицер“ – 2003 г., „Мъж за милиони“, 2006, „Сингапур – градът на лъва“ и „Народите между джунглата и океана“ – 2007 г., „Биографията на една снимка“ – 2009 г., „No comment“ (Без думи), 2010 г., „Поучителната история за живота на братя Прошек“ – 2014 г., „Бойните маршове на България“- 2017 г.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.