Тодор Кантарджиев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на Сборната дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Тодор Димитров Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. На 20 юни 1878 г. постъпва на военна служба. През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна софийска дружина.
През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото отбранително сражение и в сражението при Пирот. След войната е награден с орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас.
На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. През 1889 г. е произведен в чин капитан. През 1893 г. години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, през 1894 г. е произведен в чин майор, а през 1899 г. в чин подполковник. През 1901 г. е назначен за командир на 16-и пехотен ловчанкси полк, на която длъжност е до 1904 година. Заема длъжността началник на щаба на 1-ва дивизия, след това е преподавател във военното училище.
Военната кариера на Тодор Кантарджиев продължава – на 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия, а от 1909 г. командва 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.
През Балканските войни (1912 – 1913) полковник Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция.
През Междусъюзническата война (1913) се сражава на Македонския военен театър – при Струмица, Пехчево и връх Руен.
След войната полковник Кантарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913 – 1914), след което на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор и през юли същата година преминава в запаса.
В началото на Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на Трета българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт.
На 27 август 1916 г. Румъния обявява война на Австро-Унгария, от своя страна България, като съюзник, обявява война на Румъния на 1 септември 1916 г. С частите, които ръководи, генерал-майор Кантарджиев формира дясното крило на 3-та армия, което по-късно става основа на новосформираната Сборна дивизия. Под неговото командване дивизията води военни действия при устието на р. Дунав. Прославя се с освобождаването на Добрич от румънската окупация. След капитулацията на Румъния през 1917 г., частите на генерал-майор Кантарджиев са дислоцирани на Македонския фронт. На 15 август същата година Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант, а само два месеца по-късно, през октомври преминава отново в запаса, този път за последно.
Генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев умира на 25 януари 1945 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}