Боян Петров, наричан от приятелите и колегите му Съни, е български зоолог, еколог, спелеолог и алпинист, работил в Националния природонаучен музей при БАН в София. Той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10. Също така има най-много първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 (Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу). Изчезва в началото на май 2018 г. при опит да изкачи връх Шиша Пангма.
Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София в семейство на работещ в куклен театър баща и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от пътуванията, пещерите, планините и дивата природа от дете. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1997 г. като магистър със специалност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, в края ѝ в Отдел Безгръбначни животни. Активно участва в кампании в подкрепа на опазването на защитените територии и биологичното разнообразие в България.Семеен, има две деца, Тея и Явор.
На два пъти боледува от рак и успява да се излекува. От 2000 г. има инсулинозависим диабет тип 1. През 2008 г. при катерене в Алпите пада и си чупи крака. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 г. пропада в ледникова цепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти. През 2013 г. претърпява катастрофа с мотор и получава ново счупване на крак.Въпреки това на следващата година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крайник. След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична криза, губи съзнание и успява да се възстанови с помощта на полски алпинисти. Подобна криза преодолява и при успешното изкачване на Нанга Парбат през 2016 г., където предварително инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му помагат бързо да се върне към нормално състояние. Губи съзнание при хипогликемичен шок и в други случаи, включително и при катерене на планини в България. Поради това алпинистът Петко Тотев оценява приемания от него риск като „тотален“.
На 23 август 2016 г. по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „Струма“ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна травма с хематом и бива хоспитализиран във Военномедицинска академия в София в тежко състояние с опасност за живота. В началото на ноември 2016 г. прави първия си лек преход след катастрофата, а в началото на декември подновява тренировъчните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша. През следващата година изкачва Гашербрум II и Дхаулагири с пирони в единия крак.
Постиженията му във височинния алпинизъм, борбата със заболяванията и гражданските позиции го превръщат в медийна знаменитост в България. На три пъти, през 2014, 2015 и 2017 г., получава Годишната награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм, а през 2016 г. е избран за „Мъж на годината“.
На 20 май 2018 година, 17 дни след като Боян Петров е забелязан за последен път преди да изчезне при опит за изкачване на връх Шиша Пангма и 4 дни след прекратяване на неуспешното издирване, многолюдно шествие изкачва тренировъчната му пътека от Княжево до Копитото в знак на почит към личността му.
На 21 юни 2018 г. в Големия салон на Българската академия на науките е проведена тържествена церемония в памет на Боян Петров. В специална изложба са показани материали и записки от експедициите на българския алпинист и зоолог, открил множество нови видове животни, някои от които носят името му.
На 14 юли 2018 г. посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Перущица“, откъдето произхожда част от рода му. В същия ден няколкостотин души организирано се изкачват на Мальовица в знак на почит към Боян Петров. Тя е последният му български връх преди изчезването в Хималаите.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
