Авксентий Велешки е български духовник, деец на националното движение за църковна независимост.
Дейността на Авксентий Велешки изиграва значителна роля в борбата за създаване на самостоятелната Българска екзархия в 1870 година.
Роден е през 1798 година в Самоков. Произлиза от знатния самоковски род Чешмеджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва. Първоначално (около 1830 година) е дякон при кюстендилския митрополит Артемий. През 1831 година е ръкоположен за епископ с титлата Диополски и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил (1831-37).
През 1838 година става херцеговински митрополит в Мостар на мястото на митрополит Прокопий, който като член на Светия синод в Цариград не прекарва нито ден в епархията. В Мостар Авксентий налага големи такси за извършване на свещенодейството, сменя произволно свещеници, прегазва стари наредби и става силно непопулярен. Изцяло е в ръцете на Йоанис Ангелопулос, писар на херцеговинския управител Али паша Ризванбегович и зет на бившия владика Йосиф. Ангелопулос решава да доведе на престола отново своя тъст и Авксентий е сменен под натиска на Али паша. Авксентий временно се оттегля в манастира Житомислич, а след Възкресение 1848 година е преместен във Велес.
От 1848 до 1855 година е митрополит на Велешката епархия и управлява и Кюстендилската (1851 – 1855). Съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар – заместник в Митрополията българския духовник и учител Аверки Попстоянов.
През 1855-58 година е отново заместник на митрополит Артемий. На 10 ноември 1858 г. е назначен от Цариградската партриаршия за митрополит на Драчка епархия, но отказва да заеме поста и се оттегля в Рилския манастир, а за драчки е избран Йосиф от Трикала, бивш Трикийски епископ. От края на 50-те години активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството. След Великденската акция от 1860 година се отрича от Вселенската гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград през февруари 1861 и заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.
Завръща се от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан. Заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.
Авксентий Велешки завещава цялото си имущество за благотворителни цели, като основната част от него е използвана за основаването на Самоковското богословско училище.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
