На 25 януари 1921 г. в село Грамада дн. квартал на Благоевград, е роден Стефан Калъпчиев – едно от най-ярките имена в българския парашутизъм.
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Ятак на своя брат, партизанина Никола Калъпчиев и Горноджумайската партизанска чета. През 1943 г. е мобилизиран в окупационния корпус в Югославия. Дезертира и става партизанин в Югославската народна освободителна армия. Участва в посрещането на мисия „Виктор“ (парашутна група на Иван Винаров, Щерьо Атанасов и др.) за усилване командването на НОВА. Техният десант го спечелва за парашутизма. Става първия командир на Интернационалния войнишки батальон от състава на НОВА. Провежда диверсионни акции в тила на Вермахта в Югославия.
Пред 1946 г. завършва Военното училище с чин „капитан” и постъпва на служба в Парашутната дружина в Божурище. През 1947 г. Стефан Калапчиев е назначен за командир на структурата. По-късно оглавява Военното училище във Враждебна, парашутнодесантната служба в ПВО и ВВС.
Стефан Калъпчиев е известен с новаторските си подходи и успехи в парашутизма.
През 1957 г. въвежда височинните скокове със задържане и моментално отваряне на парашута. Зад гърба си има 7 републикански и 6 световни рекорда по височинен парашутизъм. Пръв в България извършва парашутен скок след катапултиране с МиГ-15. Пръв извършва скокове от самолетите Ил-28, Як-9, Як-11 и с вертолет Ми-4 над вода. Има над 2000 скока, а ФАИ го награждава с приз „Пол Тасандие” за особен принос към авиационните спортове.
На 25 февруари 1964 г. Стефан Калъпчиев загива по време на служба докато изпълнява поредния си скок.
Източник: bgnasledstvo.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
