На 16 януари 1881 г. Българската поща сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав.
Български пощи са създадени след Освобождението на България от османско владичество (1879 г.). На 14 май 1879 г. Временното руско управление след Руско-турската Освободителна война (1877-1879 г.), предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения.
От 1 юли 1879 г. България става член на Всемирния пощенски съюз. Началото на официалните международни контакти на българските пощи е на 9 октомври 1880 година.
Пощата е система за предаване на информация и предмети, при която писмени документи и малки пакети се пренасят от едно място на друго. Името поща на български език се отнася също така и за писмата и списанията, които се получават ежедневно в пощенската кутия.
Още от дълбока древност възниква необходимостта за обмяна на информация. Особено след създаване на писмеността, размяната на писмени съобщения става належаща. В древна Гърция, Римската империя, Египет, Персия и Китай съществува добре развита държавна пощенска връзка, която се осъществява с пешеходци или конници посредством щафета. Друг начин е използването на пощенски гълъби със закачено писмено съобщение на крака.
На територията на Западна Европа започва да действа частна поща, създадена в Германия, която се явява конкуренция на държавната. Частната поща просъществува 400 г. и е откупена през 1867 г. от правителството на Прусия. През 16-ти и 17-ти век във Франция, Англия, Швеция и някои други страни възниква централизирана кралска поща. Постепенно с развитието на обществото и науката става наложително пощенски услуги да се извършват в световен мащаб, между отделните държави.
Пощенските марки и тяхното колекциониране е специален раздел от историята на пощенските услуги. През 1840 г. в Англия са отпечатани първите в историята пощенски марки – Черното пени, на които е изобразена кралица Виктория.
В България първите пощенски марки се появяват след Освобождението.
Източник: banker.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
