Професор Венелин Живков е бивш ректор (1999 – 2005) на Техническия университет в София (ТУС), член-кореспондент на БАН, доктор на техническите науки.
Венелин Стоянов Живков е роден на 11 януари 1940 г. в град Видин. Завършва средно образование през 1957 с отличен успех във 2 единно средно училище (сега: Гимназия с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“), Видин. През 1957 – 1963 следва и се дипломира по специалност „Двигатели с вътрешно горене и автомобили“ в МЕИ, София.
Подготвя и защитава дисертации за научна степен:
- „кандидат на техническите науки“ (сега: „доктор“) в Ленинградския политехнически институт (Санкт Петербург), тема „Влияние на динамичните характеристики на двигателя върху устойчивостта и трептенията на механични системи“;
- доктор на техническите науки“ в ТУС, тема „Динамика на задвижването, управляемост и устойчивост на транспортно средство с КАЕ“.
Катедра „Теория на механизмите и машините“ (ТММ), Машинно-технологичен факултет, ТУС: асистент (1963), доцент (1971), професор (1987) по „Теория на механизмите, машините и автоматичните линии“.
Основни области на научна и преподавателска дейност: динамика на машини, трептения и устойчивост, моделиране на механични системи.
Проф. Венелин Живков е автор на 161 научни труда (от които 41 в чужбина), 12 изобретения, З патента и 13 учебника и учебни помагала; ръководител на 12 успешно защитили докторанти (към 2003); ръководил 25 научни договора с финансиране от МОН, фирми, организации.
Избран през 2004 за член-кореспондент на БАН.
Член на редколегията на списание „Механика на машините“.
Колективен член на световната организация IFToMM.
Член на специализираните научни съвети „Динамика и якост на машините“ и „Механични технологии и транспорт“, на комисията по машинни науки при ВАК.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.