На една от скалите, непосредствено до стените на Черепишкия манастир, е издигната т. нар. „Рушидова къща” от началото на ХІХ в.
Легендата разказва, че е построена от Рушид бей, врачански управител. Той имал тежко болна от туберкулоза дъщеря. Една нощ на момичето се явила Жена, която й казала да отиде в Черепишкия манастир.
Отчаяните родители веднага завели дъщеря си в манастира, където й чели молитва за здраве и тя действително оздравяла. В знак на благодарност беят построил върху непристъпните скали Рушидовата къща (Маджуров 1983: 121).
Много легенди се разказват за нея. Най-разпространената гласи, че е построена в началото на ХІХ век от врачански аянин, който по този начин се отблагодарил за излекуваната сред тази „райска земя” на душевно болната му дъщеря.
В черквата й чели за здраве, благословили я… За почуда на измъчените и изтерзани родители и близки, тя оздравяла. Възрадваният и щастлив баща издигнал върху непристъпната скала разкошната Рушидова сграда.
(Тодоров 2002: 210)
Една от традициите в Черепишкият манастир е харизването на деца, свързана с вярата за чудодейната животворна сила на светата обител. Младите майки са донасяли една-две годишни рожби и са ги „харизвали” (обричали) на Божията майка за здраве и закрила. Преди годежа са ги откупували. В манастирските регистри могат да се прочетат имената на над десет хиляди „харизани” от повече от сто населени места от цялата страна.
(Маджуров 1983:122)
Според разкази, предавани през годините от уста на уста, любовта е онази Божия сила, която изцерила младата туркиня. Мълвата за грешната и тайна любов между нея и един млад монах от манастира сладкодумците оплели в красива легенда, която се разказва и до днес. Познати са ни редица художествени интерпретации на легендата.
Освен любопитния разказ на Любомир Минковски за Рушидовата къща, Влашкоселеца, Калугера от Черепишкия манастир, историка Богдан Николов, Рушид бей и дъщеря му Зехра (От Дунав 2005: 81-82) , пленен от легендата, Владимир Джаферски също пише разказ за болната хубавица Айше, живяла две години в Черепишкия манастир и младия монах Инокентий и за спомените на дядо Ромеил, със заглавие „Спомен за Инокентий” (Джаферски 2000: 179-184).
Любовната интрига между щерката на Рушид бей Мергюзел и младият послушник Стойко е в основата на романа „Яшмак и тамян” на Димитър Воденичаров (Воденичаров 1997).
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
