Христо Миндов е български писател, роден на 29 май 1888 г. в град Разград в семейство на занаятчия. Учи в родния си град. Писар в Разградския съд (1908). Секретар в Окръжния съд в София (1921-1941). Започва като символист – печата в сп. „Хризантеми” и др. Изявява се като поет, прозаик и критик.
Поддържа приятелство с писателите Антон Страшимиров, Асен Разцветников и др. Публикува в сп. „Съвременна мисъл”, „Обществена мисъл”, „Съвременна илюстрация”, „Наш живот”, „Завети”, „Листопад”, „Бисери”, в. „Огнище”, „Литературен час”, „Светлоструй”, „Вестник на жената” и др. След 09.09.1944 г. сътрудничи на в. „Литературен фронт”, „Отечествен фронт”, „Изгрев”, сп. „Септември” и др.
Псевдоним: Иван Маринов.
Автор на книгите: „Метежи. Ваши песни на ваша младост” (1909), „Преображения на лъжата” (притчи и легенди, 1921), „Опиянение” (повест, 1926), „Товарът на хората” (разкази, 1936), „Двамата и кучето” (съвместно със Стефан Мокрев, с предговор от Никола Атанасов, 1937), „Хан Пресиян” (1937; 1942), „Царе Асен и Петър” (1937), „Спътници” (разкази, 1938), „Топлият вятър задуха” (пътеписи, 1941), „Климентова земя” (пътеписи, 1943), „Над страната няма противникови самолети” (1946), „Творци на словото” (спомени и характеристики, 1953), „Гост от равнината” (пътеписи, 1959), „Срещи по пътищата” (пътеписи, 1968), „Майстори на словото” (1968).
Член на Съюза на българските писатели.
Христо Димов Миндов умира на 05 януари 1973 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
