На 5 януари българската православна църква прави Велик водосвет. Той възпроизвежда освещаването на водата на река Йордан, когато Бог се явява и в трите си лица: чува се гласът на Бог Отец от небесата, който казва: „Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение“, докато синът се кръщава от св. Йоан, а от небето като гълъб слиза Светият дух. В народните вярвания е известен като Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа. Този празник затваря цикъла на „мръсните дни“, започващи от 25 декември. „Мръсни“ или „некръстни“ се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
В деня преди Богоявление в храмовете се извършва Велик водосвет, който се смята за най-тържественият водосвет през годината. Чрез него църквата освещава всички води, тъй като водата е символ на живота и на очистването. Осветената вода се смята за средство за духовно пречистване, освещаване и телесно изцеление.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
На места момците се събират, избират един за „поп“ и тръгват да изпълняват поповата служба, а именно да поръсят и да изчистят домовете с кръст и светена вода. На следващия ден същото правят момите. И двата обичая завършват с веселба и песни в една от къщите на младите. На Попова Коледа по къщите ходят совойници, водичарки. Това са моми за женене, които ръсят с китка босилек и вода, донесена в потайна доба, и пеят песни наричания за всеки член от семейството. Совойниците са облечени като булка и младоженец, песните им приличат на коледните и на лазарските. Подаряват им брашно, лук, сланина, дребни пари, сушени плодове, орехи. Парите пускат в бакърено котле със светена вода. Когато свършат припявките и всички домове са обходени, совойниците се събират в някоя къща и веселието продължава с много песни и смях. Срещу Богоявление е третата кадена вечер. На нея отново се разчупва прясна пита. На много места в нея пак слагат пара, за да се повтори магията до три пъти, да е сигурно, че предсказанието ще се случи. Когато бащата я разчупва, прави го за „Господа, за Света Богородица и за светия кръст. Да ни дава здраве и живот, да ни помага и догодина със здраве и късмет да дочакаме тоя ден“. На трапезата се слагат само постни храни (джуркан боб, варено зеле, сарми, орехи, вино) и недогорялата свещ от втората кадена вечер.
В Родопите вярват, че в тази нощ ветровете се кръщават и се бият помежду си.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна. Ако на 5 януари вечерта звездите са ярки, ще се родят хубави агънца. Ако на Попова Коледа замръзне китката босилек, с която попът ръси, зимата ще е студена и дълга, а годината – плодородна.
На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна.
На този ден имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана. Честит празник!
Източник: agro.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
