Ломчаните в Българското опълчение

Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 година е посрещната с радост от цялата българска нация, жителите на Лом също изпращат своите първи доброволци в началото на март 1877 година.

На 27 юни 1877 г. руси и българи минават река Дунав при Свищов. От 56 понтона потъват 29. На българска страна първи стъпват ломчаните Тодор Овчарски, Апостол Иванов,Христо Кулин, а сред първите жертви е ломчанинът Антон Кожухаров. Никой не подозира, че 5 месеца по-късно на 27 ноември Лом паланка ще бъде свободна. 114 са ломчаните в българското опълчение. Сред тях са най-старите – 70-годишните Дядо Цеко Войводата и Първан Попнинов, те са доброволци от Кримската война, а най-младия опълченец е 17-годишния Димитър Тралчов . Преводачи са Петър Берковски, Алекси Попангелов и Трифон Панов.

Двама са по-изявените опълченци. Най-емблематичен от тях е Цеко Петков Войводата. Той е роден в село Дългошевци, сега Замфир. На 27 години е избран за кнез на село Дългошевци. През 1850 г. участва в най-голямото въстание в Северозападна България известно като Раковишката буна. След въстанието лично участва в преговорите с великия везир в Цариград , където се държи не като роб, а като равен – с достойнство, с великолепие. В Кримската война Цеко Войводата получава поредната си рана, прочутият войвода е ранен за 22-ри път. Три години се бие редом с русите. Лично руския император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен георгиевски кръст. През 1862 – 1867 година Цеко Петков се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение за свободата на своя народ. В Освободителната за България Руско-турска война старият войвода крачи беловлас с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. Народният войвода окачва златно гвоздейче на Самарското знаме просълзен:

„ Да даде Бог това свято знаме да мине открай докрай българската земя и да изтрие сълзите на нашите майки, жени и дъщери. Да възкръсне България!”

loading...

След Освобождението е подпредседател на Великото народно събрание, участва в приемането на Търновската конституция.

Друга не по-малко велика личност от този период е Петър Иванов Берковски, който е приятел и съратник на Васил Левски. Роден в гр. Лом през 1852 г., учи в родния си град Лом при видните възрожденски просветители Кръстьо Пишурка и Никола Първанов. Продължава образованието си в Белградската духовна семинария. Междувременно участва във Втората българска легия (1867-1868 г.) в Белград. Запознава се с едни от най-значителните представители на националноосвободителното движение – Г. Раковски, Васил Левски, Л. Каравелов, П. Хитов и др. Заедно с Васил Левски създава Хасковския революционен комитет. По това време е главен учител в Хасковското централно училище. След смъртта на Левски и разкриването на Хасковското съзаклятие (1873 г.) Петър Берковски е осъден на доживотен затвор и е изпратен в Диарбекир.Три години по-късно успява да избяга и с обявяването на Руско – турската война Петър Берковски постъпва в Българското опълчение на 3 май 1877 г. Преминава успешно целия поход на Българското опълчение от Карпатите до Стара планина и бива зачислен като ординарец при щаба на началника на Опълчението генерал Столетов. След освобождението на България заема редица отговорни административни длъжности. В Ловеч, Оряхово, Хасково, Видин и Лом.

Редица са изявените ломчани, които участват в национално-освободителни борби на българския народ, които ще останат в паметта ни със своята жертвоготовност и себеотдаденост на възвишения идеал – свободата на Отечеството. Такива са и Първан Попнинов, Алекси Попангелов, Димитър Ангелов, Тодор Овчарски и много други.

Източник: m.focus-news.net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!