Константин Константинов (1890 – 1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа („Кръв“, 1933 г.). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Константин Илиев Константинов е роден в Сливен на 20 август 1890 г. Завършва Правния факултет (1911 г.) на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 година живее в Париж, където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт.
Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. В периода август-септември 1944 г. е директор на Радио София. Избран за председател (1945 – 1947) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945 – 1946) на Съюза на българските писатели.
Пише под псевдонимите Душечка, Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem
През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов“.
Константин Константинов умира на 3 януари 1970 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа („Кръв“, 1933 г.).){kind=link}