Връхна точка в национално-освободителната борба на българите в Македония и Одринска Тракия, останали в пределите на Османската империя след несправедливия берлински договор, е Илинденско-Преображенското въстание. Въпреки своя неуспех, то показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в тези изконни български земи няма да търпи повече дерибействата на турците и че ще продължи и по-нататък своята борба за извоюването на националната си независимост.
Жестокото потушаване на въстанието изправя косите на целия свят със зверската статистика, която достига до ушите на Европа и Америка – над 200 опожарени села, 12 440 изпепелени къщи, 4 694 избити, изклани и живи изгорени жертви, 3 122 обезчестени моми и жени, 70 835 души останали без дом, над 30 000 бежанци…
В продължение на месеци много водещи европейски и американски вестници отразяват и следят под лупа положението на Балканите. Само за два месеца и половина в пресата зад океана се появяват над 1500 публикации от региона, посветени на въстанието и жестокостите при неговото потушаване.
Красноречива за съпричастността на Запада за случващо се е реакцията на тогавашния папа Пий Х, който заявява пред австрийския император, че е необходимо, особено от страна на католическите сили, да се постигне споразумение за това как най-ефикасно могат да бъдат прекратени кланетата в Македония.
Някои кардинали изразяват мнения, че папата би трябвало публично да осъди положението в Македония – изтъква в. „Детройт фри прес” в броя си от 7 ноември 1903 г.
Интересно е да се отбележи, че западните журналисти, станали на място очевидци на тези събития, рязко променят възгледите си.
Така например в. „Детройт нюз” публикува на 18 септември 1903 г. изповедта на един английски кореспондент, който изтъква: „Симпатизирайки отначало на турците, аз попаднах на ужасяващи факти, които убедително доказват, че турските зверства са съвсем омаловажени в съобщенията на британския консул, банкерите и непредубедените хора”.
А издевателствата на башибозука наистина не са за описване и могат да разтреперят и най-коравосърдечния слушател или читател на непредубедените свидетелства и факти. Ето какво оповестява на 24 август 1903 г. американският ежедневник „Детройт нюз”: „Оповестява се, че турците са изклали всички жени и деца в 23 села в областите Флорина и Монастир и че после са опожарили селата.
Установено е също, че са убили няколко затворници. Изтъква се, че улиците на Крушево са осеяни с трупове и че оцелелите се страхуват да погребат мъртвите, за да не предизвикват подозренията на турците”.
Според в. „Софийски дневник” (ежедневник, излизал в периода 1090-1944 г., редактиран от Георги Николов, Матей Геров и др., който иначе подкрепя управляващите партии и избягва критики към правителството) турците са извършили неописуеми зверства в Крушево.
В една сграда били намерени обезобразени трупове на деветдесет жени и деца, а части от телата били изхвърлени на улицата и техните глави, набодени на шишове, били изложени в града. В Монастир също така са срутени всички църкви, ограбени са домовете и градът е в развалини. Населението е побягнало към хълмовете, където гладува.
За това, че в този край хората бедстват и нямат храна, свидетелства и сп. „Ди аутлук”, в което пише: „Гладуващите в Македония ядат корени и трева, а ранените умират, без да им се окаже помощ”.
Кореспондент на „Асошиейтед прес” свидетелства на 10 септември: „Във вилаета Монастир турските войници вършат почти невероятни безчинства. Те изнасилват млади момичета пред очите на родителите им, палят и убиват навсякъде. Даже погребалните процесии се спират и от труповете се събличат новите дрехи, с които мъртвите се обличат според македонския обреден обичай. Одеждите на свещениците също се изземват.
Войниците продават цялата си плячка открито, което показва, че офицерите очевидно са съгласни с тези прояви”. В друга кореспонденция на агенцията се казва: „На 12 септември турците изгориха 18 деца в готварската пещ в Писодер, близо до Арменско.
Те изклаха 200 жени и деца при Еревен като отмъщение за загубата от въстаниците… Между 10 и 12 септември башибозуците са унищожили 4 села около Крушево в присъствието на административния управител на Крушево, избивайки населението”.
Вестник „Детройт фри прес” в статията „Цялото население е избито” описва в началото на септември 1903 г.: „След целодневно сражение турските войски през нощта избили цялото население на село Армени – 150 мъже и 200 жени. Жителите на Велес също така били изклани от турците.
Генералният инспектор в Македония Хилми паша се опасява да излезе извън своя щаб в Монастир. Въстаническият вожд Груев в писмо до Хилми паша предупреждава, че ако бъдат предотвратени всякакви по-нататъшни варварски действия на турските войници и башибозуци, революционерите ще избият всички мирни турски жители.
Въстаниците са се настанили в планинския проход Гергеле, който се намира на централния път между Солун и Ускуб. Изпратени са войски, за да ги прогонят от там.
Има сведения, че в града Малко Търново цари пълно безредие, турци опустошават къщите и извършват неописуеми насилия над жените”.
Тук е мястото да споменем едно свидетелство за това как се става комита. Този въпрос задава специалният пратеник на в. „Дейли нюз” към протойерей Тома Николов, който завива под бялата комитаджийска шапка дългите си черни коси на свещеник, и отговаря на журналиста, че единственият начин човек да стане бунтовник в Македония, е „по принуждение от турските безчинства и варварство”. Когато тези турски дяволи бъдат свалени от власт, няма да има повече комити – категоричен е той.
Същата газета ни дава представа и за наглите провокации и манипулации на турските власти. В кореспонденция от нашата страна с дата 31 август се съобщава: „900 бежанци от Малко Търново и околните села са пристигнали в Урумку – България. Те твърдят, че турският гарнизон бил стрелял срещу българската част в Малко Търново с цел да се създаде впечатление, че там има въстание.
На 21 август префектът призовал видните български граждани от Малко Търново и се опитал да ги насили да подпишат декларация, че въстаниците са агресори. Гражданите отказали и на следващия ден бил обесен първият, който отказал да подпише декларацията”.
В същото време става ясно, че българското правителство няма да си мръдне и пръста, за да облекчи съдбата на страдащите си сънародници. Дописка от 6 септември в американския вестник информира, че „според достоверни съобщения от Варна по време на проведения неотдавна в Евксиноградския дворец съвет на министрите с председател принц Фердинанд е било взето решение България да запази строго неутрално отношение по македонския въпрос и да бъдат предприети сериозни мерки да се предотврати влошаването на отношенията между България и Турция”.
Към турските безчинства на Балканите не остава безразлично и авторитетното списание „Индипендънт”. На 12 септември 1903 г. то публикува „Апел на Македония към съвестта на Америка”. Името на автора на тази статия не се споменава, тъй като човекът живее в Турция, но „Той знае за какво говори и това, което пише, заслужава внимание” – отбелязва редакторът.
Анонимният журналист пише: „Напоследък дори един грък, който мрази българите, ми каза, че много нощи не е могъл да спи, за да мисли за някои неща, станали в района на Монастир, разказани му от очевидци. Мой приятел англичанин също ми разказа за един млад германец, който бил в този район по работа и се срещнал с войниците.
Като не бил надарен с обичайното германско хладнокръвно самодоволство към масовите убийства, той се отказал от работата си и напуснал района смутен”. Викът на Македония за помощ е искрен, пронизителен и сърцераздирателен – обобщава неизвестният автор на апела.
Впрочем дори „Асошиейтед прес” съобщава на 26 август, че „даже местните турци са били толкова отвратени от методите за потушаване на въстанието, които са били използвани, че са запланирали убийството на консулите с цел да бъде предизвикана европейска интервенция”!
Но Великите сили, подобно и на нашите управници, си правят оглушки. „Британската нация – пише „Индипендънт”, – е дълбоко развълнувана от положението на нещата в Европейска Турция. Така е и във Франция, но тя е толкова обвързана с Русия, че няма да направи нищо. Англия се колебае и е объркана покрай страха си, че историята с арменските работи ще се повтори.
Тогава тя пожела да се намеси, но разбра, че европейските й съседи се подготвят в момента, когато се скара с Турция, да я нападнат заедно, да я унищожат и разпокъсат империята й.
Може би най-точен и изчерпателен е анализът на списание „Харпър уийкли”, който то прави още на 7 март 1903 г. по повод безредиците на Балканите, още преди да избухне Илинденско-Преображенското въстание:
„Ако Санстефанският договор продължаваше да бъде в сила, то тогава не би съществувал македонският въпрос, защото чрез този договор Македония се включваше във Велика България, която беше автономна и се самоуправляваше”.
Повече наистина няма какво да се добави. Кръвта, пролята от турските кланета, има да тежи на много съвести.
Диана Славчева
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
