Християнският празник, предшестващ раждането на Христос, българите наричат “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” или по-рядко “Мали Божич” и “Крачун”. През този ден селските домове се обхождат от групите на малките коледари – момчета от 8 до 12-годишна възраст. Те носят дрянови пръчки – “кофръжалка”, “коледарка” или “коледница”. Щом влязат в къщата, стопанката ги посреща със сито, пълно с пшеница. Посипва ги със семена, а коледарчетата удрят тоягите си на прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!” (Софийско).
Малката Коледа преминава в приготовленията за празничната коледна вечер. Мъжете колят прасетата, а жените месят хлябове и готвят постни гозби и варено жито за Бъдни вечер, която за тракийските земи е втората кадена вечер, а за останалите български краища – “първа кадилка”. През този ден домакинът има задължението да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Това дърво се нарича “бъдник” и символизира младия Бог, който ще се прероди в коледната нощ.
Самият бъдник като се качи на шейната не трябва да опира, да падне или да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдникът трябва да гори без прекъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята, за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се лекуват и някои заболявания. Стопанинът внася тържествено бъдника в дома с думите: “Славите ли млада Бога?” Жените и момите отвръщат: “Славим, славим, добре си дошъл!” В миналото бъдникът се е увивал в бяло ленено или памучно платно и се е миросвал. В Кюстендилско стопанинът внася дървото вкъщи и нарича: “За много години! Дошъл е Божик, носи ни берекет – агънца, ярета, бяла пшеница и големи гроздове!”
На празничната бъднивечерска трапеза стопанката слага обреден хляб – “боговица”, “богова пита”, “божичник”, “вечерник”, “светец” или “харман”. Той е замесен с “мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. Хлябът е почти винаги украсен пластично. От тесто върху него се оформят купните на нивата и домашните животни. Освен този хляб момата носи и “вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат пълнени с ориз чушки или сърми, боб, леща, варено жито, ошав. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Под трапезата стопанката слага слама, която олицетрорява сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече.
След като трапезата е подредена, най-възрастният представител на фамилията взема палешника от ралото, слага няколко въглена и тамян и три пъти прекадява софрата, след което кади стаите, оборите и градината. После палешникът се оставя с няколко въглена под водника или зад вратата. Въглените “се наричат” за лозята, нивите и домашните животни. На другия ден домакинята гледа кой въглен е угаснал, което е знак за добра реколта. Ако е почернял, знамението е лошо.
Преди да започне угощението, стопанинът поема с две ръце обредния хляб и го повдига високо, благославяйки: “Да се ражда пшеницата под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната – като дренки. Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! Дядо Боже, ела ни на гости да вечеряме заедно!” После той разчупва хляба, като част от него оставя пред домашната икона за Бога, парче се дава на домашния добитък за здраве, а останалото се разпределя между домочадието.
Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде с нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Наред с това се приготвя постна пита украсена отгоре. Най-често използваната пластика е монограма на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени от по-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни. Но най-често овцете, а затворения кръг кошарата. Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са представяли Христос като добрия пастир заобиколен от стадо овце. Освен това според Библията, след раждането си детето Исус е сложено в ясла. Така че в празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа често се преплитат библейските притчи и народните вярвания.
Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният член на този дом прикадява вечерята. След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородица. По време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта на стопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да върви приведен. Празничната трапеза не се раздига до сутринта на Коледа. В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им съпруг.
Друга много важна съставна част на тези два празника е коледуването. То започва още вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано за да разучат нови песни и да си припомнят стари.
Ръководител на тази дружинка е тъй наречения станеник. Той е най-възрастния коледар в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани, чрез специални песни и заклинания наричат за здраве и берекет домашните. Самите стопани от своя страна ги даряват с пари, кравай и други. Тези дарове се слагат в дисагите на магарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все още е в траур.
По характер и значение самото коледуване има много общи черти с един друг обичай, а именно лазаруването при девойките. Както при лазаруването, така и при коледуването участие вземат млади несемейни хора. В случая това са ергени. Както за лазарките, така и за коледарите този обичай има важно значение в техния по-нататъшен живот. Те всъщност преминават от едно обществено положение, което се свързва до голяма степен с тяхното възрастово израстване. И момите след Лазаровден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват.
Този процес на преминаване от една възрастова група в друга и съответната промяна на социалното положение е познато явление в много древни религии. То не е било чуждо и на нашите предци траките, славяните и прабългарите.
В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник, приключват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговият произход е християнски, то в неговата обредна система се преплитат библейската история за раждането на Христос със старите дохристиянски вярвания познати не само на източните народи, но и на нашите предци. Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги около зимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговата символика, е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв от 40 дни може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледната трапеза ще присъстват и месни ястия.
Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости, остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. От Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. Човек не трябва да замръква, защото тогава излизат някои митологични същества ползващи се с лоша слава. Такива са вампири, талъсъми, караконджоли и други. Ако случайно му се налага на човек да излезе навън по късна доба, то той трябва да има муска или амулет, чиято основна съставка да е чесъна. Той служи като защита срещу тези мрачни сили. Като повечето наши празници, и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идиентичност. Така че, ние българите трябва знаем и помним нашите традиции. Те са нашите корени.
Източник: uchiteli.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
