На 22 декември 1926 г. Царство България сключва договор за Бежански заем след Първата световна война!
Бежанският заем е външен заем, взет от правителството на Царство България, чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът за заема е сключен на 22 декември 1926 след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите (ОН).
Отпускането на Бежанския заем е резултат на сложна международна политическа комбинация и може да бъде разглеждано като успех на британско-американската политика. В годините след Първата световна война Франция се застъпва за твърда политика спрямо изплащането на репарациите от победените страни, докато във Великобритания преобладава мнението, че в общ интерес е тяхната икономика да бъде стабилизирана.
Предвижданата стабилизация трябва да се реализира чрез намаление на репарациите и външно кредитиране срещу залог на митническите приходи и контрол върху финансовата политика на съответната страна. В Германия това е осъществено чрез Плана Дауес, а в по-малките и икономически изостанали страни стабилизацията е извършена с участието на Обществото на народите (ОН). Най-активна роля в този процес играят Банк ъф Ингланд, председателят на Финансовия комитет на ОН Ото Нимайер и председателят на финансово-икономическата секция на Секретариата на ОН Артър Солтър.
Бежанският заем, отпуснат на България, до голяма степен възпроизвежда модела на подобни заеми за Австрия (1922) и Унгария (1924). По отношение на конкретната си цел, облекчаването на положението на бежанците, той е сходен и със заема, отпуснат със съдействието на ОН през 1924 година на Гърция за подпомагане на бежанците от Гръцко-турската война
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.