На 22 декември 1926 г. Царство България сключва договор за Бежански заем след Първата световна война

На 22 декември 1926 г. Царство България сключва договор за Бежански заем след Първата световна война!

Бежанският заем е външен заем, взет от правителството на Царство България, чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът за заема е сключен на 22 декември 1926 след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите (ОН).

Отпускането на Бежанския заем е резултат на сложна международна политическа комбинация и може да бъде разглеждано като успех на британско-американската политика. В годините след Първата световна война Франция се застъпва за твърда политика спрямо изплащането на репарациите от победените страни, докато във Великобритания преобладава мнението, че в общ интерес е тяхната икономика да бъде стабилизирана.

Предвижданата стабилизация трябва да се реализира чрез намаление на репарациите и външно кредитиране срещу залог на митническите приходи и контрол върху финансовата политика на съответната страна. В Германия това е осъществено чрез Плана Дауес, а в по-малките и икономически изостанали страни стабилизацията е извършена с участието на Обществото на народите (ОН). Най-активна роля в този процес играят Банк ъф Ингланд, председателят на Финансовия комитет на ОН Ото Нимайер и председателят на финансово-икономическата секция на Секретариата на ОН Артър Солтър.

loading...

Бежанският заем, отпуснат на България, до голяма степен възпроизвежда модела на подобни заеми за Австрия (1922) и Унгария (1924). По отношение на конкретната си цел, облекчаването на положението на бежанците, той е сходен и със заема, отпуснат със съдействието на ОН през 1924 година на Гърция за подпомагане на бежанците от Гръцко-турската война

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.