На 21 декември 1975 г. умира българският езиковед Кирил Мирчев!

Кирил Мирчев е български езиковед, член-кореспондент на БАН, един от най-големите специалисти по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология.

Кирил Спиридонов Мирчев е роден на 3 ноември 1902 г. в големия западномакедонски град Битоля в семейството на учителя Спиридон (1866 – 1953) и Стефка Мирчеви. Брат е на писателя Петър Мирчев и на журналиста, икономист и деец на ВМРО Боян Мирчев. След Междусъюзническата война в 1913 г. семейство Мирчеви е принудено от сръбската власт да емигрира в България и се установява в София. В 1927 г. Кирил Мирчев завършва славянска филология в Софийския университет, като през 1925-1926 г. специализира в Ягелонския университет в Краков. Работи като асистент в университета от 1929 г., от 1936 г. е доцент, а от 1941 г. – професор. През 1945 г. става член-кореспондент на БАН и дописен член на Българския археологически институт.

През 1946 г. оглавява катедрата по история на българския език. От 1951 г. до смъртта си е ръководител на секцията по история на българския език, а от 1970 г. и на секцията по диалектология в Института за български език на БАН. Председател на Кирило-Методиевската комисия при Президиума на БАН. Член на комисията за Славянски лингвистичен атлас при Международния комитет на славистите. Дългогодишен редактор на списание „Български език“, „Известия на Института за български език“, „Трудове по българска диалектология“, „Българска диалектология. Материали и проучвания“.

Основен труд на Кирил Мирчев е „Историческа граматика на българския език“, излязъл през 1958 г. и във второ издание през 1963 г. Трудът се основава на много първични източници и дава нов поглед към много научни проблеми. Други трудове на Мирчев в областта на диалектологията и историческата граматика са:

• „Сръбската наука за езика на македонските българи“
• „Черковни песни на разложки говор от средата на XIX век“
• „Неврокопският говор“ (1936)
• „Към историята на инфинитивната форма в българския език“ (1937)
• „Старобългарските азбуки“ (1957)
• „Константин-Кирил, създател на българския книжовен език“ (1963)
• „Българският език през вековете“ (1964)
• „Енински апостол. Старобългарски паметник от ХІ век“ (1965), заедно с Христо Кодов
• „Към българския исторически синтаксис – архаични синтактични обрати в Германовия сборник от 1359 година“ (1968)
• „За аналитизма в Троянската повест“ (1970)

Носител е на Димитровска награда (1959), орден Кирил и Методий II степен (1957) и I степен (1963), орден „Червено знаме на труда“ (1963), и на орден „Народна република България“ ІІІ степен (1972)

Кирил Мирчев умира на 21 декември 1975 г. в София.

Поклон пред паметта му!

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!