За да не попадне в ръцете на османлиите, Иван Попхристов се прострелва и загива. Той е главен военен инструктор, ръководител и стратег в подготвяните чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Роден е през 1843 г. в Габрово в семейството на свещеник Христо Попвасилев и Цона Попвелчева Грудова. По-големи негови братя са Илия, Райчо, имали и сестра – Цона Попхристова (по съпруг Стойнова).
Иван Попхристов, назоваван още Ванката Райчев, завършва Априловското школо. Когато избухва въстанието на Капитан дядо Никола, брат му Райчо Попович напуска Габрово и остава в Румъния. Баща му издейства чрез свои приятели в Русия Иван да бъде записан в Трета московска гимназия. След завършването й е юнкер в Александрийския кадетски сиротски корпус, но поради закриването му е преместен в Трето военно Александровско училище. Зачислен в Нижнегородски Драгунски Вюртенбергски полк, участва във войните из Кавказ до 1866 г. За храброст и усърдна служба е произведен в чин поручик.
През 1866 г. поручик Иван Попхристов се връща в България, за да служи за нейното освобождение. В Одеса със съдействието на местния градоначалник му е издаден паспорт и удостоверение от турския консул, че има право да носи револвера си в пределите на турската империя. В Габрово намерил дома си порутен, а баща му и сестра му – в затвора.
По време на подготовката и формирането на двете чети на Х. Димитър и Ст. Караджа Иван Попхристов обучава четниците в точна стрелба, изготвя бойния път на четите към Балкана, като предварително избира мястото за преминаване през Дунава на път към Балкана – към Игликина поляна. Написва Военния устав за дисциплина и ред по отношение на войводите и четниците, Клетвата. В него е списъкът на четниците – той е писар на двете чети. Разпределя десетниците в четите – всяка група по 10 души, грижи се за постовете и охраната на четите, както в почивките, които са съвсем кратки, така и във военните тежки сражения, водени на 4 места в Павликенския край – до ужасния бой в Канлъдере.
Брат му Райчо Попович – богат търговец и притежател на нефтен извор край гр. Плоещ, Румъния, деен член на БРЦК, със свои средства подпомага четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Христо Ботев, на българите доброволци в Сръбско-турската война през 1876 г., а после и в Опълчението.
В писмо от 13.V.1868 г. до него Иван Попхристов пише: „Ако намериш нейде пала (сабя) добра, не беше лошо да я вземеш и да ми я пратиш…“ Мушията на брат му Райчо става втори сборен пункт освен тая на Михаил Колони в Петрушан. Тук четниците били обучавани, въоръжавани и обличани във военни униформи. А за из път на всеки четник Р. Попович дал по 20 златни минца. Така четите станали истински бойни единици.
Иван Попхристов с помощта на Филип Тотю уредил безпрепятствено превозване на оръжието с каруци до Гюргево. В четирите тежки сражения Иван Попхристов е главен стратег и военен ръководител при селата Краисен, Горна Липница, местността Дълги дол над Мурад бей (дн. Бяла черква) и на Канлъдере. При Горна Липница яздещият кон Яхил ага – русенски юзбашия, водещ потерята, бил посрещнат със залп от четниците и свален от коня. А в битката при Дълги дол турците, стрелящи към четниците иззад житни снопове, били изненадани и принудени да се върнат назад от Иван Попхристов и няколко четници, примъкнали се незабелязано и подпалили сноповете.
В боя при Канлъдере 4000 османлии се бият срещу шепа четници. Залавянето на Караджата предизвикало тревога у останалите, но и тук Ванката извикал: „Напред, другари, помнете Клетвата, която дадохме – докрай да се бием за свободата на Отечеството!“ Двамата с Х. Димитър повеждат останалите малцина живи и ранени към далечния Балкан. Дълбоката рана в бедрото на Иван Попхристов му не позволява да се движи по-нататък. Остава в една неожъната нива, като се надявал да стигне до Габрово и да се излекува. Уви, собственикът на нивата предал героя. Преследвачите се втурнали към него, но точният огън на револвера му ги възпрял. Последният куршум той оставил за себе си. Когато го открили, в джоба му намерили несподелените му мисли към неговите другари:
„Ние, ако не можем всичкото, след нас ще сполучат и ще надделеем над душманите си… Който усеща всичката добрина… за утвърждаване на татковината си, на рода си… да не се грижи, че ще умре… Друго умиране по-добро няма!…“
Иван Попхристов умира само на 25 години. Затова нека си спомним неговия героизъм и да му отдадем заслужено място в нашата история и в нашата памет.
Маргарита АТАНАСОВА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.