Панчо Хаджимишев е български общественик и дипломат.
Панчо (Панче) Тодоров Хаджимишев е роден на 12 декември 1874 година в големия македонски град Велес, днес в границите на Република Македония. Син е на видния солунски търговец Тодор Хаджимишев.
Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия. През 1899 година защитава докторат по международно право в Париж – „Черно море и Константинополските проливи (есе върху дипломатическата история)“. В Париж се запознава и жени за американката Патси Браун.
След завръщането си в България постъпва на дипломатическа работа от 1900 година. Между 1908 и 1910 година управлява българската легация в Лондон, Великобритания и работи за признаването на българската независимост. От 1910 до 1913 година е пълномощен министър в Атина, Гърция и работи за сключването на Българо-гръцкия договор. През Балканската война Хаджимишев е комисар по настаняването на бежанците от Македония и Тракия, а по-късно става главен секретар в Министерството на външните работи.
От октомври 1914 г. е пълномощен министър в Лондон и полага усилия за откъсване на България от прогерманската политика и връщането ѝ в орбитата на Антантата. След намесата на България на страната на Централните сили става пълномощен министър в Хага, Нидерландия. Участва в българската делегация при подписването на Ньойския договор през 1919 година.
При управлението на БЗНС е пълномощен министър в Рим (1920 – 1921). От 1924 до 1935 отново е пълномощен министър в Лондон. Правителството на Георги Кьосеиванов го кара да подаде оставка, той се прибира в България и се пенсионира.
Негов син е оперният режисьор Михаил Хаджимишев, а внук – художникът-фотограф Иво Хаджимишев. Преводачките Маргарита Алексиева и Теодора Атанасова са негови дъщери.
Панчо Хаджимишев умира на 7 август 1957 г. в София.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.