Христаки Павлович, с духовно име Хрисант, възрожденски учител и писател, се ражда в Дупница през 1804 година. Семейството му е заможно.
Първоначалното си образование получава в родния град, а след това – в Рилския манастир. Между 1825 и 1828 година учи в Мелник при учителя Адам от Мецово, после и в Сяр.
Приема монашеството в Рилския манастир, откъдето през 1831 г. го пращат да учителства в Свищов. Същата година той открива там второто, „модерно българско училище“ – след школото на Емануил Васкидович (1815).
Въпреки че се нарича „славено-елинско“, гръцкият език, литература и история не са главното в програмата му. Петропавловското Взаимно школо на Павлович има два отдела – „нисше“ и „главно“ училище. Той преподава в главното българска граматика, катехизис, аритметика, българска история, риторика, логика, богословие, география, славянски и гръцки език.
За нуждите на обучението съставя и издава „Аритметика, или Наука числителна“ (1833), написва „География, или Землеописание“, неиздадена поради ранната му кончина (ръкописът се съхранява в НБКМ), „Царственик“ (Паисиевата „История…“). Прави и много преводи.
„Аритметика“-та на Павлович – първото самостоятелно помагало в тази област, има три раздела. Първият обяснява четирите основни математически действия, вторият е посветен на „раздроблените числа“, а третият – на „тройното правило“, „оная наука, която ни научава от три явни числа да нахождаме четвърто неявно“. Отделно приложение на учебника е „Месяцесловът“, пъстра мозайка, включително и суеверия, но преди всичко със задача да се пресмятат подвижните и неподвижните църковни празници.
На Христаки Павлович принадлежи и преводът на учебника на А. Малинин и К. Бурянин, наречен от него „Числителница“.
Съставя и „Писмовник“ – образци за кореспонденция при търговските и стопанските взаимоотношения, който издава в Белград през 1835-а, пише първата българска география. „Землеописание“-то на Павлович съдържа „Космография, или Система света“ и „Солничная система“.
За да състави „Царственик“-а (1844), Павлович не преписва дословно съществуващите дотогава осем преписа на Паисиевата творба, а систематизирано и ясно излага българската история, отстранява повторенията, размества хронологично историческите разкази, за да очертае ясната връзка помежду им. На корицата описва съдържанието така: „Царственик или История болгарская, която учи от где са болгаре произшли, како са кралевствовали, како же царствовали, како царство свое погубили и под иго попаднали“.
Христаки Павлович е автор на две граматики – „Първа българска граматика“ (1836) и „Граматика славянобългарска“ (1845).
Съставя гръцко-български разговорник (1835) и превежда повестта „Изгубено дете“ (1844).
Павлович и съпругата му Севаста имат осем деца.
Възрожденецът умира на 21 юли 1848 г. в Свищов, едва на 44 години.
Източник: balgari.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
