Атанас Славов е български писател, изкуствовед, семиотик, поет, сценарист.
Атанас Василев Славов е роден в град Сливен на 25 юли 1930 г.
Първоначално учи в Американския колеж в София до закриването му през 1941 г. През 1953 г. завършва английска филология в Софийския университет „Климент Охридски“.
През 1953 – 65 г. е преподавател по руски език в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, библиотекар в Народната библиотека в София, участва в предаванията на Радио София за чужбина, работи като картограф в Родопите.
Преподавател по английска литература в Софийския университет (1961 – 71), където води семинар за поезията и драмата на английското Средновековие и Ренесанс и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при БАН (1965). През 1966 – 76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по дизайн и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971 – 76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975 – 76), във връзка с което заминава за САЩ – работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк (1975 – 76).
Автор на свободна практика и диктор в Радио „Свободна Европа“ (1978) и в BBC (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980 – 83), и в Центъра за езикови научни изследвания, Мериленд (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980 – 90). Автор на стихове, на фантастика, на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели Кърт Вонегът и Греъм Грийн.
Славов е автор на стихове, научнофантастична проза, мемоари, изкуствоведски, стиховедски, литературно-теоретични, литературно-критически, историко-етнографски изследвания, книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми; радиосценарист, преводач от английски език.
Изкуствоведските занимания на Славов са представени в книгите „Медни съдове“ (втори том от поредицата „Българско художествено наследство“, в която авторът разглежда развитието на медникарството в България и художествените особености на медните изделия), „Традиции и перспективи в българското приложно изкуство“, „Дърворезбите на Роженския манастир“ и др.
Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера“ в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. – книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.
След 1990 г. той се завръща в родния Сливен, където остава до края на живота си. Издъхва в пловдивска болница на 4 декември 2010 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.