Изключено е в един кратък очерк да се даде задоволителна характеристика на личност като Ярослав Тагамлицки. Все пак ние ще се опитаме, в рамките на възможното, да представим някои от най-съществените факти, свързани с неговия жизнен и творчески път.
Ярослав Александрович Тагамлицки е български математик от руски произход.
Ярослав Тагамлицки е роден на 11 септември 1917 година в град Армавир, Русия. През 1921 година, заедно с родителите и сестра си, се премества в България, която става негова втора родина. Средното си образование завършва във Втора софийска мъжка гимназия. Още тогава проявява интерес към математиката, а от 1936 година учи математика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1938-1939 година публикува първите си самостоятелни изследвания в „Списание на Физико-математическото дружество” и „Юбилеен сборник на Физико-математическото дружество”
След завършване на висшето си образование през 1940 година Тагамлицки е командирован от Министерството на просветата на научна работа в Софийския университет, а през 1942-1943 година е на специализация в Лайпцигския университет при Кьобе и Ван дер Варден. Там защитава докторската си дисертация, след което се завръща в България, за да отбие военната си служба през 1943-1944 година, по време на Втората световна война.
През 1945 г. Ярослав Тагамлицки е назначен за асистент при катедрата по диференциално и интегрално смятане, ръководена от професор Кирил Попов. От 1947 година е частен доцент, от 1949 година – редовен доцент, а от 1954 г. – професор и завеждащ катедрата по диференциално и интегрално смятане, като остава на този пост до смъртта си. През 1958 г. на Тагамлицки е присъдена за втори път докторска степен във връзка с приетите по това време правила за научните степени, а през 1961 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.
Тагамлицки разработва нова за България, твърде интересна и обещаваща научна област. Става дума за понятието неразложимост, за неговата роля в анализа и приложението на свойствата на неразложимите елементи. Така например в статията от 1946 г. „Функции, които удовлетворяват известни неравенства върху реалната ос” по същество се доказва неразложимостта на показателната функция. В някои следващи работи се показват аналогични свойства и на безкрайните геометрични прогресии. В поредица от привидно разнородни резултати Тагамлицки със забележително прозрение вижда дълбоката същност, която ги обединява, и настоятелно се стреми към пълното ѝ разкриване и към намиране на други нейни прояви.
През 1949 г. се появява статията му „Върху някои приложения на общата теория на линейните пространства с частично нареждане”. В нея той формулира първите си общи теореми, отнасящи се за линейни пространства и в тези теореми се използват свойствата на неразложимите елементи
Освен научната си и преподавателска дейност по математика, Тагамлицки се увлича по археология, езикознание и медицина. Добър цигулар, той с удоволствие слуша музика, често сам свири и с увлечение експериментира с тоналностите. Творческа и енциклопедична личност, той е в състояние да запали и другите с ентусиазма си, поради което е много популярен в студентските среди, при това не само сред математиците. Тагамлицки е уважаван и обичан от студентите си, които го наричат гальовно „Таги“.
Умира на 28 ноември 1983 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.