Александър Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.
Александър Михайлов Балабанов е роден на 18 януари 1879 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Република Македония, в семейството на баща арменец и майка българка. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класическа филология в Лайпциг и Ерланген, Германия, като завършва в 1904 година. С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е преподавател и основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превежда класически съчинения от старогръцки и латински, в това число и на части от „Илиада“ и „Одисея“. Той е и един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст“, преводът му е първият в стихове в България.
Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на вестник „Време“ (1908) и списание „Художник“ (1905 – 1909), на които той е редактор. Основател и редактор е и на седмичника „Развигор“ (1921 – 1927), който е първият литературен вестник в България.
Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете, пиесите и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. В спомените си „И аз на тоя свят…“ разкрива широко платно на положението на българите, от двете страни на западната ни граница. Проф. Балабанов е бил прочут меценат на младите дарования. Най-впечатляващото му откритие е писателката Яна Язова, като Балабанов е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940) и „Соления залив“ (2003), в драмата ѝ „Силян Щърка“ (2004), на него е посветен романът ѝ „Александър Македонски“ (2004). Част от писмата, разменени между Балабанов и Язова, са публикувани в книгата „Мойра“ (1996).
Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици“.
Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1878 година.
Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия.
Заедно с Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.Член-учредител е на Македонския научен институт. Близкото му приятелство с цар Борис III го улеснява в мисията му темата за българите в Македония да не бъде пренебрегвана.
Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
