Глаголицата е уникална писменост, създадена от Константин Философ.
Братята Константин и Методий са родени в град Солун в семейството на благородник. Баща им се казвал Лъв, изпълнявал длъжността друнгарий (висш военачалник) и бил пръв по ранг след стратега на Солунската област. За дядо им по бащина линия се знае, че бил преселник от България, който според един от биографите на двамата братя „е изпаднал в немилост пред владетеля, на когото е служил”. Майка им се наричала Мария и по произход била от славяните, живеещи около Солун.
Константин още като дете проявил изключителни дарби и затова през 842 г. бил изпратен да учи в прочутата Магнаурска школа. Той се прочул със своята мъдрост и със задълбочените си познания по история, литература, философия, граматика, диалектика, музика, астрономия, теософия, математика, логика, риторика. Говорил е няколко езика и е познавал добре културите на древните народи. Изпълнявал е различни дипломатически и просветителски мисии по поръчка на византийския император.
Константин Философ започнал работа по създаването на нова писменост още след завръщането си от мисията при сарацините през 851 г., когато се оттеглил в пълно усамотение в един от манастирите в Северозападна Мала Азия. В житието на Константин Философ, автор на което е неговият ученик Климент Охридски, пише, че след като се отдал на дълъг размисъл, молитви и съзерцание, той получил видение (прозрение), в което Бог му се явил и му показал знаците на писмеността (“Пространно житие на Константин Философ” гл. ХІV).
След усилен труд към 855 – 856 г. двамата братя вече са били съставили нова писменост (наречена “глаголица”) и създали нов език (наречен „българославянски”) на базата на българския език и на едно от наречията на южните славяни. Глаголицата отразявала всички фонетични особености на българославянския език, създаден специално за нуждите на църковното богослужение. Значима част от уникалния труд на двамата братя е съставянето на граматика към новия език, което изисквало задълбочени познания за същността на българския и славянския езици.
Глаголицата и българославянският език били създадени основно с политическа цел – българите, чиято държава била най-силната в Югоизточна Европа и славяните, които били един от най-многобройните народи в Източна Европа, трябвало да бъдат приобщени към християнството от Византия. Рим и Византия се конкурирали в стремежа си да приобщят повече народи към своите църкви, защото това било успешна форма за поставяне под зависимост.
През 862 г. Константин Философ бил натоварен от византийския император Михаил ІІІ с мисия във Великоморавия. Мисията имала религиозна и просветителска цел. Във връзка с това двамата братя трябвало да преведат цялата християнска богослужебна литература и да подготвят достатъчно преписи за дейността си във Великоморавия.
За да подготвят преводите и преписите на евангелията и литургичните книги, Константин Философ, Методий и група от техни ученици се оттеглили за няколко месеца в манастира „Свети Полихрон”.
В началото на 863 г. Константин, Методий и придружаващите ги ученици пристигнали във Велеград, където били радушно посрещнати от княз Ростислав. Първата книжовна школа, която Константин Философ и Методий създали, била Великоморавската, но тя просъществувала за кратко време, тъй като княз Светополк (наследник на княз Ростислав) бил зле настроен към делото на двамата братя и позволил на немските духовници да преследват техните ученици, да ги затварят и да изгарят подготвената от тях богослужебна литература. Мисията на Константин Философ и Методий имала добри резултати в Панония при княз Коцел (860 – 874) и най-вече в Хърватско.
Хърватската редакция на глаголицата (наричана “длъгнеста” или “ъглеста”) била разпространена сред западните и най-вече сред южните славяни. Освен богослужебни книги, на нея били писани документи, писма, записки и друга литература. В началото всички книги се пишели и рисували на ръка от писари и калиграфи в специални работилници, наречени “скрипториуми”. След средата на ХV век на глаголица започнали да се издават и печатни книги.
Източник: historybg.info
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.