Всеки българин още в училище научава, че връх Ботев е най-високият в Стара планина.
Но мнозина от младото поколение, а и немалко сред техните майки и бащи може би не знаят, че преди това той е имал други две имена: Юмрукчал и Фердинандов връх.
Първото наименование е на турски език и се състои от две съставки: юмрук и чал, което на български език означава съответно пестник (свити пръсти на ръката) и връх. Образното сравнение с пестник е наложено от формата на върха.
През 1888 г. и през 1889 г. цар Фердинанд, заедно с майка си, прекарал по няколко дни в Калофер, докато траела беритбата и варенето на розите. Царят се изкачил на Юмрукчал, където по повод на събитието бил поставен каменен стълб, а върхът наречен Фердинандов. За това се съобщава в спомените на Димо Х. Гендов от Калофер, публикувани в „Сборник на Калоферската дружба“, книжта I, София, 1908 г. Официалното съобщение е направено много по-късно – в „Държавен вестник“, брой 139 от 1942 г.
Това наименование на най-известния връх в Стара планина обаче не получава гражданственост, като в масова употреба остава Юмрукчал.
В началото на Втората световна война на върха е построена метеорологична станция с поставен високо върху каменния й зид метален барелеф на цар Фердинанд. След началото на Втората световна война резултатите от метеорологичните наблюдения редовно биват използвани от немските военновъздушни сили. Ето защо по директива на антихитлеристката коалиция части от партизанския отряд „Васил Левски“ нападат станцията. В атаката пада свидна жертва – младият партизанин Неделчо Тонев (Жан) от Калофер.
През юни 1945 г., при един излет с учениците от гимназията в Калофер, на която тогава бях директор, видях, че барелефът на Фердинанд върху каменния зид на метеорологичната станция е повреден от хвърляни по него камъни и че са правени опити за свалянето му.
Помислих си, че би било уместно върхът да има име, което да е неразривно свързано с борбата на народа ни за свобода и независимост. Да се извисява и откроява над останалите имена като самият връх. Като най-подходящо, с местен произход, а и с общонационално значение прецених, че е името на легендарния калоферец, революционер и поет Христо Ботев.
Още на следващия ден отидох в общината при тогавашния кмет на града, художника Димо Сотиров. Споделих с него своята идея за преименуването на върха. Предложих му, ако и той е съгласен, да направи художествен адрес и служебно от името на градската община в Калофер, в чието землище попада върхът, да го изпрати в Регентството. Кметът много се зарадва на моята идея и веднага започна да прави скици на адреса.
Предложението да бъде сменено името на Фердинандов връх беше прието от Регентството, но не във вида, в който общинската власт в Калофер го направи. С указ, отпечатан в „Държавен вестник“, бр. 4 от 1946 г., върхът отново беше наречен Юмрукчал.
Това наименование той имаше повече от четири години,, докато с вестник „Известния“, бр. 61 от 1950 г., предложеното от калоферската община име беше официално утвърдено и оттогава върхът носи наименованието „Ботев“.
Кънчо Пеевски
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
