Хаджи Боне Петров е заможен българин от София, с голямо обществено влияние преди Освобождението, съратник на Васил Левски.
Роден е на 6 август 1836 г. в с. Герман.
Преселва се през 1860 г. в София, където отваря кръчма и купува къща на Солни пазар. Самоук е, но в младите си години става килиен учител. Търгува със земи и храни. Притежава два чифлика – единият 1000 дка в землището на с. Герман, а другият – над 2000 дка в Горубляне. В Германския хан на Цариградско шосе (срещу главния вход на двореца Врана) е отсядал Левски и се е срещал със селяните от Герман, Горубляне, Казичане, Горни и Долни Лозен.
Председател е на Вътрешната революционна организация в София. След Освобождението е дългогодишен председател на Софийската окръжна постоянна комисия, училищен и църковен настоятел, епархийски съветник и помощник-кмет на столицата.
Заедно с Михаил Буботинов, Петров събира в пълна тайна от турците 800 подписи за декларация-протест срещу наложената конституция от Мидхад паша. Изпращат копия до френското, английското и руското посолство, както и до Българската екзархия в Цариград. Писмата имат желания ефект пред великите сили. а Мидхад паша в остър тон изисква от Махзар паша обяснение, защо не е предотвратил протеста.
От своя страна Махзар паша извикал хаджи Мано Стоянов, който в дълги словоизляния се заклел да разбере подробности от заговра за протеста. Х. Боне Петров отрекъл пред х. Мано, че участвал. Според законите, ако протестите не били хванати по пощата, организаторите не можело да бъдат обесени.
По време на руско-турската война през 1877 г. Боне Петров се крие в чифлика си в Герман, но е арестуван от турците, разпитван, осъден и заточен.
Умира на 12 май 1895 г. в София.
През 1879 г. Петров откупува чифлика на Осман паша „Чаркадлия“, но го губи на залагания. Върху този имот днес е построен дворецът Врана. Наследниците на х. Боне Петров оспорват правото на собственост на Симеон Саксбургготски и сестра му.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.