Минчо Кънчев Стоянов е забележителен деец на националноосвободителното движение, съратник на Левски, народен будител и автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги „Видрица“.
През 1836 година на 6-ти август, в едно малко село на юг от тогавашната Ескизаара, носещо името Арабаджиево, /днешно Коларово /се ражда Минчо Кънчев Стоянов, потомък на Кольо Нейковия род. Род славен, прочут, а хората му все дръзки, своенравни и бунтари.
Бащата на Минчо Кънчев е роден между 1797 и 1799 година и умира през 1900 година като столетник.
Майката на поп Минчо е родена в село Ахиево /днешно Бъдеще / през 1788 или 1789 година. Била известна като певица на народни песни, особено хайдушки. Родила и отгледала 10 деца.
Неизвестният по онова време Минчо Кънчев, жаден за знания – наследил дарбите на рода си. Завършил основното си образование в родното си село, а след това продължава да се образова в известното по това време мъжко училище в Стара Загора, където учител му е Даскал Атанас Иванов, а съученик самият Апостол на свободата – Васил Левски.
Разностранната дейност на поп Минчо започва с най-истинското му призвание – учител. От 1856 до 1862 г. Минчо Кънчев е назначен за учител в родното си село Арабаджиево. Годината 1862 е повратен момент в неговата биография.
На 1 юли същата година след завършване на свещенически курсове, Минчо Кънчев е ръкоположен за свещеник в Търново.
Съдбата е белязала живота на поп Минчо Кънчев с безброй превратности, с магическия огън на всички възрожденски люде, които милеели за българщината.
През 1868 година по настояване на Господин Славов, вече поп, Минчо Кънчев е назначен за училищен инспектор на Старозагорската кааза.
През ноември 1872 г. поп Минчо е избран за спомагателен член на създадения в Стара Загора Окръжен революционен комитет.
След появата на “Тракийското съзаклятие” и драматичните последици от неуспешния опит за спасяването на Васил Левски през 1873 година, поп Минчо и още 22-ма “тракийски съзаклятници”, са изпратени на “вечно заточение” в Диарбекир.
След Руско – турската освободителна война 1878 година, по силата на обща амнистия поп Минчо Кънчев е освободен от заточението.
След Освобождението и до края на живота си поп Минчо Кънчев активно участва в политическия живот на родния си край. От 1879 година е постоянен инспектор на учебното дело в Стара Загора.
По същото време е избран за член на Старозагорския окръжен съд. Когато почти всички млади мъже са били мобилизирани по време на Сръбско – българската война, поп Минчо временно бива избран за кмет на родното си село Арабаджиево.
Човек от друга епоха, но образован и надарен, поп Минчо се е ползвал не само от майчиния си език, но добре се е ползвал и от познанията си по турски и гръцки език.
Като заточеник в Диарбекир през 1873 г. поп Минчо старателно записва своите спомени. През 1901 г. събира старите си бележки и записки и ги оформя живописно. В резултат на това се появява неговото уникално съчинение “Видрица” – 2072 страници удивителен фактологически материал, по-голямата част, от които написани на ръка.
Написването на “Видрица” е венецът на неговия живот – “Книга – Вселена” като самия автор, своеобразна Библия, безценен ръкопис, огромен калейдоскоп за миналото, насочен към бъдещето, наръчник на свободолюбивите, за това на какво е способен един народ за да извоюва свободата си.
Неговите послания към поколенията са удивително искрени, човешки, мъдри, запомнящи се и много български.
Източник: voivodi.eu
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
