Ангелаки Савич – представителна фигура на българската емиграция в Браила е роден на 12 януари преди 201 години в Свищов.
Учи в лицея „Свети Сава” в Букурещ. Той е преводач в английските консулства в Галац и Браила от 1844 до 1852 г. и в австрийското консулство в Браила, откъдето е уволнен във връзка с участието си в организирането на четническото движение през 1867 г. След Освобождението е чиновник в Свищов, Русе, Варна и служител в българското дипломатическо агентство в Букурещ от 1880 до 1881 г.
Ангелаки Савич е горещ привърженик на Георги Сава Раковски, пропагандатор на неговите революционни и демократични идеи. Той работи заедно с Димитър Великсин, Добри Войников и Христо Ботев. Чрез публицистичното си творчество изява революционния подем, националното самочувствие и духовното възмогване на българския народ в края на 60-те години и началото на 70-те години на ХІХ век.
Той е представителна фигура в културния живот на българската емиграция в Браила. Пише на румънски и български език. Значителен отзвук има книгата му „Маската долу” (на румънски език), насочена срещу турското правителство и чорбаджиите, откъс от която е печатан във в. „Свобода” на 12.ІІІ.1870 г. В нея Ангелаки Савич изразява идеите на „младите” и разкрива противонародните действия на богатите българи в Румъния. Брошурата „Българските въстаници от 1868 г. под войводството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа” (на румънски език, част от която излиза във в. „Дума на българските емигранти”, бр. 3- 5 от 8.VІІ – 5.VІІІ.1871 г.) е апология на четничеството и прослава на борбата за свобода, посветена е на Раковски. Книгите му съдържат ценни сведения за освободителните борби в България. Независимо от това, че излизат на румънски език, те са свързани тясно с развитието на българската революционна публицистика и мемоаристика.
През 70-те години на ХІХ век Ангелаки Савич еволюира към по-умерени идеи. Отношенията му с Любен Каравелов и Христо Ботев се влошават и започва да става често прицел на тяхното сатирично перо – „Знаеш ли ти кои сме?”, в. „Независимост” VІІ.1874 г., „Послание от небето” от Христо Ботев и др. Савич редактира в. „Хитър Петър” (1874), в. „Гражданин (излизал по-продължително време на румънски език „Urbanul” от 1874 до 1877 г.), някои сатирични и други листове, издавани от Димитър Паничков, които днес са изгубени.
Той замества известно време Добри Войников като редактор на в. „Дунавска зора” -1868 г. Когато Христо Ботев боледува, Савич редактира бр. 5 на в. „Дума на българските емигранти” (1871). Сътрудничи на в. „Vulturul” и на други румънски вестници. Превежда и издава спомените на капитан Васил Вълков, участник в две руско-турски войни и в Браилските бунтове. Автор е и на „Българско огледало. Преврата”, издадена във Варна през 1882 г.
Ангелаки Савич умира на 25.VІ.1892 г.
Д-р Александър ТОНЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.