На 15 януари 1937 г. цар Борис III подписва промените в избирателния закон, с който жените получават право да гласуват.
На 6 март 1938 г. на изборите за 24-о Народно събрание в България за пръв път участват и жени. Попитахме историка Светослав ЖИВКОВ забранявала ли е Търновската конституция на жените да гласуват?
Член 86 на Търновската конституция дава избирателни права на „всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години и се ползват с граждански и политически правдини“ в смисъл, че не са лишени от тях. Избирателните закони лишават от избирателни права определени социални групи – циганите-номади, циганите-нехристияни, както и просяците, държателите на публични домове, лицата под съдебно запрещение или настойничество, осъдените и постъпилите на работа в чужбина без разрешение, но за жените не става дума. В крайна сметка българската жена не е допусната до избирателните процедури не поради някакво формално-правно ограничение, а по силата на традицията.
Движението за избирателни права на жените в България се намира под силно европейско влияние. То протича успоредно с борбата на българката за равнопоставеност в сферата на образованието, труда, наследието. В 1898 г. гимназиалното образование за момчета и момичета е изравнено като продължителност, а през 1901 г. във Висшето училище е допусната първата жена – като слушател. В 1905 г. Народното събрание приема Закон за защита на женския и детския труд, ограничаващ дискриминацията по отношение на заплащане и условия на труд. В началото на ХХ столетие жените получават достъп до редица професии, традиционно запазени за мъжката част –адвокати, лекари и пр.
В България липсва движение за всеобщо избирателно право, тъй като конституцията не предвижда съсловни, имуществени или образователни цензове. За първи път проблемът за политическото равноправие на жените е поставен през 1894 г. на страниците на варненския вестник „Женски свят“. Това не довежда до каквато и да е обществена дискусия и не печели вниманието дори и на самите жени.
В борбата си за общата цел по-късно Българският женски съюз и Съюз „Равноправие“ използват общи мотиви. Активистките от двата съюза изтъкват, че жените могат да бъдат добри държавници. Избирателните си права те обосновават със своята роля в освободителното движение – като воеводки, четнички, ятачки. Обещавайки, че с участието си ще донесат свежи струи в политическия и обществен живот, еманципаторките представят и международния опит – там, където жените са допуснати до избори, нравите са станали по-меки, а редица проблеми –като тези с хазарта, алкохолизма и проституцията, са намерили задоволителни решения.
Най-силният довод е фактът, че българското законодателство не отрича изрично избирателното право на жените. Щом като българката е призната за гражданин по отношение на Наказателния закон и правото на сдружаване, то тя трябва да бъде призната за такъв и по въпроса за избирателните права.
В своя първи етап движението за избирателни права на българката не получава обществена популярност. То си остава дело на ограничен кръг феминистки, предимно интеллектуалки. В първите години на ХХ в. пред жените у нас стоят много по-непосредствени проблеми – за мястото им в семейството, професионалната реализация, образованието и свързаните с тях дискриминационни практики.
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.