Отец Кирил Слепов – кръстоносецът на Хвърковатата чета

Преди 140 години на 17/29 януари в цариградската тъмница „Метерхане” склапя очи отец Кирил Слепов.

Със Захари Стоянов и Стефо Радойчевич Далматинеца са другари, свидетели на подвига и гибелта на вожда на Априлското въстание Георги Бенковски в Тетевенския балкан на 12.V.1876 г.

Роден е със светско име Кирил Иванов Кьоролу (Слепов) в Сопот. Завършил училището в родния си град. Станал монах в Баткунския манастир „Св. Петър”. Бил удостоен с духовния монашески чин йеромонах. Малко след това бил избран за игумен на манастира „Св. Никола” при с. Калугерово, Пазарджишко. Освен за въздигане на манастира, приживе положил големи усилия да основе българско училище при него. Молепсан бил от революционната идея за българското освобождение, може би породена още в родния му град или в Баткунския манастир при посещенията на Дякона.

В началото на 1876 г. след идването на Гюргевските апостоли в страната, за да вдигнат общонародно въстание, той оставя на заден план църковните дела и всецяло се отдава на святото дело за освобождение. След възобновяването на Калугеровския местен таен революционен комитет от войводата Бенковски и начело с храбрия комитетски деец и първенец в с. Калугерово Теофил Бейков, видния церовски богаташ и водител на бунтовниците Гено Телийски и още други посветени в подготовката на въстанието развива огромна дейност и подвежда под клетва десетки посветени патриоти.

Бенковски идва в Калугерово на 11.ІІ.1876 г. На другия ден със стария комитетски деец и сподвижник на Левски Теофил Бейков свикват тайно събрание в Калугеровския манастир, на което присъстват дейци и от съседните села – Церово, Лесичово, Славовица, Карамусал (Виноградец), Динката, Щтръклево, Елешница, Сърт Харман (Горно Вършило), Дере харман (Долно Вършило), Ветрен, Калагларе (Долно Левски), Елшица. Взели решение за народно въстание. Отец Кирил ги заклел във вярност на делото.

След обявяването на въстанието отец Кирил Слепов е непрекъснато с войводата. Когато се образува Хвърковатата чета и първият кръстоносец поп Недельо Иванов се разболява, негов героичен заместник става отец Кирил.

В последния трагичен ход на четата от 2 до 12.V.1876 г. в неблагоприятния тогава Балкан, при непрекъснати преследвания от турските потери, при студ, глад, умора и въоръжените схватки с врага, той е сред малцината, останали най-верни другари на войводата Бенковски. Свидетел на трагичната гибел на Бенковски, сам той е тежко ранен в главата, едната ръка и единия крак. Заловен е и жестоко малтретиран от турското население и циганите. Едва движещ се, страдащ от непоносими болки, е заставен да носи на врата си конска торба с отрязаната глава на войводата Георги Бенковски от Тетевен до Орхание и София, където е затворен в Черната джамия (днес там е построена църквата „Св. Седмочисленици”). При новите мъчения и гавра с него в затвора косата, брадата и единия му мустак са немилостиво оскубани.

Извънредният турски съд осъдил отец Кирил Слепов на вечни окови. Бил затворен в цариградската тъмница „Метерхане” с още много български въстаници. След време раните му се инфектирали и почти година преди да блесне българската свобода склопил очи.

Първият кръстоносец поп Недельо Иванов съобщава в дописка в българския в. „Напредък” от 4.ІІ.1877 г.: „Нещастните ние затворници в Заптието (в затвора „Баба заптие” – Бел. авт.) с дълбока неутешима жалост явяваме на българската публика, че на 17-тий тоя месец немилостивата смърт грабна от нас обичаният наш пастир и драгоценен другар, игуменът на Калугеровския манастир „Св. Никола” в Пазарджишкото окръжие. Негово Преподобие Отца йеоромонаха Кирила в цветущата му младост, като остани след себе си глубоко възпоминание, както между своето паство, тъй между нас затворниците… Кървавите сълзи на нашите бащи, майки, братя и сестри ся леят ненапразно, мислим ние, за нашето освобождение.

Цариград – Метерхане

1877 януарий 19-ий

Един затворник.”

Проф. Христо ЙОНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!