„Моите оборищки депутати са ангели. Най-честните, най-идеалните личности измежду народа, единствените възнаграждения на които бяха грозните бесилки и заптийският камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде”. – Захари Стоянов
Въпреки, че за Петлешков е писано много и от много автори, но за мен неговият исторически образ си остава все още недостатъчно осветлен. Тук ще се спра на един откъс от неговия живот – участието му на събранието в Оборище.
В началото на април 1876 г. се получава писмо от Бенковски да се изпрати от Брацигово делегат на събранието в Оборище. На 10 април се събира Местният революционен комитет, който избира за делегат Данаил Юруков. Той не дочаква пълномощното и се отправя към Панагюрище, но е върнат от Бенковски с думите:
„Аз искам от Брацигово да дойде човек, на който главата да пращи от акъл, а такъв човек за мен е В. Петлешков”. Изпраща двама пратеници, които забират Петлешков и го отвеждат на събранието в Оборище.
Великото народно събрание в Оборище заседава на 14 април 1876 г. Представители от 54 селища на Четвърти революционен окръг се събират да дадат отчет за извършената подготовка и да определят датата на въстанието. Васил Петлешков пристига, когато събранието е открито и се водят остри спорове за даване пълномощия на апостолите да вдигат въстанието, да назначават войводите, да издават разпоредби в хода на въстанието.
На Петлешков се пада да изиграе историческата роля.
В най-критичният момент, когато Бенковски приканва присъстващите с вдигнат нож да се присъединят към мнението на апостолите, Васил Петлешков пръв гласува и подписва пълномощията.
Димитър Страшимиров в своята книга „История на Априлското въстание” пише: „След това със своето пламенно слово и блага личност, склонява неприятелите към помирение”.
На събранието в Оборище Петлешков е избран в десетчленната военна комисия, която заминава за Панагюрище и под ръководството на апостолите в продължение на три дни от 15 до 17 април, изработва Устав и Програма на въстанието, подготвя Възвание към българския народ.
По думите на Захари Стоянов Комисията се оглавява от Васил Петлешков. За факта, че той е начело на Комисията, може да съдим и от изработения протокол, подписан от него. В тефтера на Бенковски, намерен след убийството му, на първо място в протокола е записано името на Петлешков.
Историкът Димитър Страшимиров, пишейки за „Синята английска книга”, също поставя начело Петлешков.
Комисията изготвя и Възвание към българския народ подписано с името „Василю” – малкото име на Васил Петлешков. Фактът, че Възванието към българския народ, изготвено от Комисията е подписано от него, говори също за онова голямо доверие оказано му лично от Бенковски и делегатите на Оборище.
На 20 април Петлешков е още в Панагюрище, когато тук пристига „Кървавото писмо” от Копривщица. След като подписва приготвените възвания, с няколко от тях в ръка, през нощта препуска към Брацигово.
Екатерина Дамянова
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
