Георги Шагунов е един от първите български капелмайстори, автор на музиката на марша „Един завет“. Името му се свързва с развитието на българската воинска маршова песен и музикалния живот на Бургас. Композитор, музикален педагог, един от водещите музикални деятели със заслуги за музикалния напредък на България, почетен гражданин на Бургас.
Георги Петров Шагунов е роден на 15 март 1873 г. в Пловдив. Баща му е от богат калоферски род, а майка му е гъркиня.
До 16-годишната си възраст Шагунов учи във френския католическия Колеж „Свети Августин“ в родния си град. През 1889 г. заминава за Лион, където завършва лицея „Сен Жан“, а след това вместо медицина, както е заръчал баща му, записва Лионската държавна консерватория. В продължение на 6 години изучава валдхорна и корнет, а също теория на музиката и диригентство. Негов учител е професор Луджини. Още по време на обучението си е избран за помощник-капелмайстор на Лионския градски духов оркестър.
През 1895 г. Шагунов се завръща в България и облича мундира на военен капелмайстор. Назначен е като войник-капелмайстор на духовия оркестър при Трети конен полк – Пловдив. След шестмесечна служба, през 1896 г. Георги Шагунов е изпратен за титулярен капелмайстор на 2-ри конен полк в Лом. През 1897 година се установява в Бургас, където живее до смъртта си. До пенсионирането си през 1930 г. е диригент на военния оркестър на 24-ти Пехотен Черноморски полк. Взема участие в Първата Балканска война като капелмайстор на 30-и Шипченски полк.
През годините Георги Шагунов се утвърждава сред водещите по негово време имена, дали значим принос за развитието на музикалната култура на България. Той е сред основателите на Музикално дружество „Родни звуци“ в Бургас и е диригент на Струнния Оркестър към дружеството. По същото време води клас „Медни духови инструменти“ в Музикалното училище
Наред с дейността си за формиране на музикалната култура в Бургас, Георги Шагунов непрестанно твори. Автор е на камерна и симфонична музика, произведения за духов оркестър и др. Голяма част от оркестровите му творби са посветени на имена и събития от българската история. Музиката му е програмна, преобладават сюитните форми, мелодически свързани с българския фолклор. Значителна част от неговото творчество е посветена на военните маршове
През зимата на 1919 г. в първия си отпуск Георги П. Шагунов заварва първородния си син Петър току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерска униформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си. Тогава си спомня за стихотворението „Заветът на дедите“ на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта. Само за няколко дни пламенните слова са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкерът Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41–ви випуск на Военното училище (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет: техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала „модерна“, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Маршът „Заветът на дедите“, станал популярен като „Един завет“, се разпространява стихийно, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертоара на всички ученически и професионални хорове, вкл. „Гусла“ и „Кавал“, които го качват на голямата сцена – национална и международна.
В продължение на 50 години маестро Шагунов пише около 2000 произведения, в това число тържествения химн „Независимостта“. На честването на 50-години творческа дейност през 1946 г. той подарява своя архив на Градския съвет в Бургас. Двете кантонерки с нотни тетрадки години наред се подмятат по коридорите, после са свалени в мазето, където огнярът на общината пали с тях парното. Така завинаги се изгубва немалко от творчеството му. След години дъщеря му д-р Занекова занася друга част от архива му в Съюза на композиторите, но ѝ казват, че никой не се интересува от „фашистки песни“.
Творчеството на Георги Шагунов е преоткрито много по-късно. Оцелели са над 250 марша, както и произведения във всички жанрове на симфоничната, оперна и оркестрова музика
Георги Шагунов умира на 10 ноември 1948 г. в Бургас.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
