На днешната дата умира българският актьор Кирил Илинчев!

Кирил Илинчев е български актьор, сценарист и режисьор. Кирил Григоров Илинчев е роден на на 12 август 1921 г., в родопското село Лъджене.

Учи в Търговската гимназия в Пловдив, но заболява от туберкулоза и временно прекъсва. Завършва средно образование в Търговската гимназия в София. Участва в антифашиската съпротива и след 9.09.1944 г. е един от така наречения Първи ремсов набор.

Още в Пловдив проявява творческата си същност и заедно със съученици издава училищен стенвестник, който списват, рисуват и илюстрират. Започва да пише. Малцина знаят, че цял живот е писал стихове, събрани в останалия неиздаден ръкопис “Като всички хора”.

Участва като доброволец в Отечествената война, достига до Драва, но го раняват в крака. След приключването на Втората световна война и Победата е искал да стане режисьор, но по това време в България още няма висше училище за театрално и кино изкуство.

През 1947 г. със собствени средства решава да замине за Франция и започва да посещава Академията за изящни изкуства в Париж. Остава там няколко месеца, но не може да издържи финансово и заминава за Прага, където кандидатства в тамошната Академия за изящни изкуства. Приет е с пълно отличие и заявява на родителите си, че ще остане да учи там, с което ги поставя пред свършен факт. В Пражката академия, която е с големи традиции в оперното, театралното и филмовото изкуство, Кирил Илинчев записва филмова режисура и завършва режисура на игрални и документални филми.

По време на следването веднага започва да работи, което е било съвсем естествено, като асистент на известни чешки режисьори.

Един от тях е проф. Вацлав Кръшка, с когото го свързва много близко приятелство и творческа дружба. Първият си филм “Една трактористка” (за първата жена тракторист в Чехословакия) К. Илинчев снима още като студент през 1951 г. като сърежисьор.

Двамата с проф. Кръшка създават “Легенда за любовта” (1957) – първият българо-чешки цветен филм, по сценарий на лауреата на Нобелова награда за мир Назъм Хикмет. Този удивителен филм-приказка е можело да бъде заснет къде ли не, но причината това да стане в Балчик, България е, че Кирил Илинчев е убедил проф. Кръшка, че няма по-хубаво от българското Черно море и по-добри актьори от българските. Самият той играе ролята на велик везир, а във филма изгряват бъдещите звезди на българското кино Апостол Карамитев, Емилия Радева, Жени Божилова. Заедно с проф. Кръшка заснемат още един филм – “Лабакан” по мотиви от приказката на В. Хауф “Принцът шивач”. Двата филма са преведени на почти всички световни езици, включително виетнамски, монголски, китайски и др.

Въпреки че му предлагат работа в Италия или да остане в Чехословакия, през 1952 г. Кирил Илинчев прави всичко възможно, за да се завърне по-бързо в България и да помогне в изграждането на съвременното българско кино. Той е един от първите сътрудници на Студията за игрални филми в София през 1952 г., когато възпитаниците на Театралната академия навлизат в киното и театъра. За няколко месеца е изпратен на специализация в Москва, където по същото време учи Николай Гяуров, с когото се познават и са приятели. По време на специализацията в Москва и Киев се запознава със съветското филмово и театрално изкуство и пише на ръка книга с впечатления, в която разказва за срещите си с прочути актьори, оперни певци и постановки, режисьори като Михаил Ром, допринесли за неговото творческо израстване. Връща се обогатен с познания за театралния и филмов живот, с нови идеи.

Кирил Илинчев се опитва да разчупи схоластиката и шаблоните в българското кино, сам е автор на филмови сценарии като “Защо гаснат очите”, които не виждат бял свят, но ние ги пазим. Интересувал се е от модерния човек, от вътрешния му свят – любовта, ревността, страданието, личните драми, които са общочовешки и са вълнували зрителите, но за съжаление не са получили одобрението на т.нар. “сценарни комисии”. Официалната критика нарича “Анкета” декадентски, тоест упадъчен филм. Днес оценката на Коста Биков е, че това е първият филм, в който се разкрива образа на т.нар. червена аристокрация.

Вторият му филм е “Данка” (1952) – това е четвъртият игрален филм в българската кинематография след Втората световна война, по романа “Сините робини”, с Милка Туйкова в главната роля. През 1956 г. снима “Екипажът на “Надежда” по сценарий на Веселин Ханчев, с когото също има дългогодишно творческо приятелство. Тук първи стъпки правят бъдещи прочути актьори като Досю Досев, Никола Маринов и др. През 1958 г. създава филма “Големанов” с Никола Попов в главната роля. В “Дом на две улици” (1960) антифашистката тематика звучи съвременно, изгрява талантът на актьорите Анани Явашев и Петър Слабаков, който в свое интервю казва, че е открит от режисьора К. Илинчев. Имал е верен усет за актьорите и техните дарования, работил е с огромно желание и доверие към техния талант и се е старал да го изтъкне. Разказват се легенди за начина, по който са заснети неговите филми, а запазените снимки от творческия процес при създаването на филмите показват начина му на работа, заснет от фотограф. В “Късче небе за трима” (1962) има истинско преминаване на танк под водите на река Марица.

Последният му игрален филм е “Кръгове на обичта” (1972) по сценарий на Димитър Гулев, с участието на Невена Коканова, Кристиян Фоков, Кольо Дончев.

Кирил Илинчев умира на 9 ноември 1994 г. в София.

Поклон пред паметта му!

Източник: velingrad.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!