На 6 ноември 1885 г. се състои Боят при Белоградчик!
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. боевете край Белоградчик са сред решаващите битки. Отбраната на западната граница е поверена на 28-годишния капитан Атанас Узунов. Отбранителният фронт е разделен на пет участъка, сред които е и Белоградчишкия. Той обхваща територията от Раковица до Чипровци. В отбраната му взима участие и Белоградчишката опълченска чета.
Срещу Белоградчик сърбите съсредоточават 14-и резервен полк, 2-ри призив с една планинска батарея и един ескадрон. Настъплението към Белоградчик започва в 12 часа на 3 ноември. Следобяд командирът на Северния отряд получава донесение, че частите от Белоградчишкия участък са се оттегли в крепостта, а доброволците са напуснали прохода Св. Никола и са оставили открит пътя за Лом. Като преценява важността на Белоградчик и възможността с неговото овладяване противникът да се насочи към Видин, капитан Узунов заповядва на командира на Белоградчишкия отряд поручик Стефан Чолаков да задържи на всяка цена града.
На 4-ти ноември четата пристига в Калугер на 5 км. от Белоградчик. На запад от града се чуват изстрели и поручик Дворянов вижда как два батальона и един ескадрон от Белоградчишкия отряд отстъпват от Дъбравка, а сръбските части се насочват към Мусин връх. Дворянов заповядва веднага да го превземат. На 5 ноември поручик Дворянов и Сандровската чета влизат в Белоградчик.
На 6 ноември сръбски батальони нападат крепостта. Отрядът отвръща на огъня. Водят се тежки сражения. Този бой е образец на активна отбрана. Малкият отряд без артилерия разбива цял сръбски полк с една планинска батарея и го изважда от бойните действия до края на войната. Като трофеи са взети коня и сабята на командира на 14-и пехотен сръбски полк полковник Путник, едно планинско оръдие, 8 коня, 200 пушки и муниции. Известието за примирието пристига в Белоградчик на 17. ноември. Победата е отбелязана с молебен и парад.
В памет на защитниците на Белоградчик общинската управа поставя при входа на града на шосето Белоградчик – Лом възпоменателна плоча с надписа:
„Нека знаят грядущите поколения, че на 6 ноември 1885 г. след тридневни сражения около града четиристотин български доброволци и опълченци, командвани от поручиците Чолаков и Дворянов, геройски отбиха вероломното нападение на десет пъти по – многобройния нападател – сърбите”.
И до днес признателните жители на града полагат цветя и венци в памет на тези грандиозни сражения и неговите герои.
Източник: bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.